С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Новини

Големите творци и храната: Хенрик Сенкевич

Владислав Христов
17 Юли 2023, 09:57
Share Tweet Pin it Share

И ние сме дали нещо на света - миналата ни литературно-кулинарна спирка беше посветена на първата българска книга с рецепти, издадена през далечната 1870 г. в Цариград от Петко Р. Славейков. Лятото е време за разгул и отдаване на кулинарни страсти, а кого можем да свържем още на първо четене с разгула, ако не древните римляни? Световната литература има немалко високи образци, свързани с този период от човешката история, но един от тях обаче блести с особена сила - Quo vadis на Хенрик Сенкевич. Безспорен шедьовър, донесъл на полския романист литературния Нобел през 1905 г. Още в заглавието Quo vadis, от латински "Къде отиваш?", въпросът на Свети Петър към Иисус, е заложена голямата тема - гоненията на едни от първите християни в древния Рим. Действието в тази епохална творба, писана от Сенкевич с много обич към вярата, се развива на фона на управлението на може би най-известния император - Нерон Клавдий Цезар Август Германик (37-68 сл. Хр.), управлявал Рим 14 години. Името на Нерон е нарицателно за егоцентризъм, разврат, политически убийства и безкрайни пирове.

По онова време

около обсипаните с вино и какви ли не гозби маси
се решавали не само съдбините на империята,

но и на целия цивилизован свят, върху който Рим е властвал. За да разберем какви са били порядките, а така също и хранителните навици, ще се спрем на едно знаково произведение на бележития сатирик от времето на Нерон - Петроний. "Сатирикон" е може би най-жестоката критика към римските държавници. В главата "Гощавка у Трималхион" Петроний описва чревоугодието на управляващата класа:

"Най-после се настанихме на трапезата и александрийски роби ни поляха на ръцете снежна вода. Поднесоха ни твърде фин ордьовър, тъй като всички се бяха вече настанили освен самия Трималхион, за когото според една нова мода беше запазено първото място. На подноса стоеше направено от коринтски бронз магаре с дисаги, в които имаше от едната страна бели, а от другата - черни маслини. Отгоре над магарето имаше две блюда, които образуваха свод. По ръба им беше изрязано името на Трималхион и тежестта на среброто им. На мостчета, споени от едното до другото блюдо, висяха печени зайци, посипани с мед и маково семе. Освен това върху малка сребърна скара бяха сложени горещи наденици и под тях - сирийски сливи и нарови семки. В същия миг донесоха стъклени амфори, запечатани грижливо с гипс. На гърлата им бяха залепени етикети с надпис: "Стогодишно фалернско вино от годината на Опимий". Докато четяхме тия надписи, Трималхион плесна ръце и каза: "Уви, виното, значи, живее по-дълго от бедния човек! Затова нека си попийнем здравата!".

Безспорно богатството и бедността поставят разделителните линии и по отношение на храната. Най-ясно кастите в империята се определяли по хляба. Плебеите консумирали ечемичен хляб, а по-високите обществени нива - пшеничен. Заможните римляни, притежаващи кухня, готвач и роби, се хранели минимум три пъти на ден. Още с изгрева на слънцето сядали на богата закуска. Някои предпочитали сухия й вариант - хляб, маслини, сирене, мед и мляко, други предпочитали да закусват с каша. Историческите източници съобщават за два вида каша - турон ( в нея се смесват брашно, сирене на бучки и мед ) и маза (брашно, мед, сол, зехтин и вода). Заради слабостта на римляните към тази храна, гърците подигравателно ги наричали "Лапачи на каша". В богатите домове на обяд и вечеря робите сервирали на господарите си екзотични плодове, дивечово месо или риба. Козето или овче сирене, маслото и млякото също били част от трапезата им. Гражданите с малко доходи всъщност живеели по-здравословно, наблягайки предимно на зеленчуците, варени на яхнии или под формата на салати, поляти със зехтин. Спокойно можем за кажем, че

първият стрийт фууд е възникнал в древен Рим.

Нисшите прослойки от обществото имали навика да се хранят в улични павилиони, закусвални и кръчми. Пържено кълцано месо (да, пържено) или котлети, поставени между парчета хляб, бил най-често срещаният вариант за бърза храна. Вездесъщият libum - нещо като кейк със сирене и яйца, се е приемал за най-достъпната закуска за поданиците на Нерон.

И така, запознали се с основните хранителни навици на тогавашните римляни, можем да се върнем към Quo vadis на Сенкевич. Класикът на полската литература описва в детайли битието и покварата в двора на цезаря:

"Впрочем Нерон отдавна вече не държеше сметка за средата, в която пируваше. На неговата трапеза сядаха най-различни хора - сбирщина от всички съсловия и с различни призвания. Имаше сред тях сенатори, но главно такива, които се съгласяваха да бъдат и шутове. Имаше патриции, стари и млади, жадни за удоволствия, излишества и гуляи. По-знатните сядаха направо до масите, по-незначителните служеха за развлечение през време на яденето, като чакаха момента, когато прислугата ще им позволи да се нахвърлят на остатъците от ястията и питиетата".

Преяждането като метафора за разпада на обществения строй е използвано умело от Сенкевич при пресъздаването на една вечеря в дома на консула Мемий Регул: "И се свлече под масата, където след малко почна да повръща езиците от фламинго, печените печурки, замразените гъби, скакалци в мед, риби, месо и всичко, което беше ял и пил".

В същото време в кръчмите

бедните прослойки ядат боб със сланина и козя кървавица.

Безграничната власт на Нерон, амбицията му да унищожи християните, в комбинация с постоянните му страхове, че някой може да го измести от трона, го правят още по-жесток и параноичен. Не е никак чудно, че брат му умира при съмнителни обстоятелства, а няколко години по-късно неговата майка Агрипина се удавила. Императрица Октавия също била екзекутирана, а Нерон се оженил за любовницата си Попея, която в момент на раздразнение собственоръчно убива.

Опожаряването на Рим е пикът на имперския разпад. През една ранна юнска сутрин няколко сергии около цирк Максимус избухнали в пламъци, които бързо се разпространили в целия град. През следващите дни три от 14-те римски квартала били напълно унищожени, а седем - тежко засегнати. Очевидци твърдят, че докато Рим изгарял, Нерон стоял на покрива на двореца си, облечен в сценично облекло, и пеел. И до днес се спори дали Рим е подпален по заповед на самия цезар, или пожарът е плод на случаен инцидент. Един от най-разтърсващите моменти в романа Quo vadis на Сенкевич е нахлуваненто на плебеите в неговите владения:

"Пауни, фламинго, лебеди и щрауси, газели и антилопи от Африка, елени и сърни, които служеха за украса на градините, отидоха под ножа на тълпите. От Остия започнаха да докарват толкова много храна, че по саловете и различните кораби можеше да се минава като по мост от едната страна на Тибър до другата. Житото се раздаваше на нечувано ниска цена, по три сестерции, а на по-бедните безплатно. Докарани бяха неизмерими запаси от вино, дървено масло, кестени. От планините всеки ден караха стада волове и овце. Бедняците, които преди пожара се криеха из уличките на Субура и мряха обикновено от глад, сега живееха по-добре от преди".

Световната история се повтаря, а случилото се в древен Рим продължава да е голям урок за цялото човечество.

Очаквайте новата ни поредица "Съвременните писатели и храната", ще я започнем подобаващо с Рей Бредбъри.

Share Tweet Pin it Share

Реклама »