Много е трудно да пишеш за английския хумор само дни след погребението на непрежалимата кралица на Великобритания Елизабет II. Горе главите, няма място за отчаяние, бъдете убедени, че нейните поданици ще се справят с тази огромна загуба и че именно тяхното специфично чувство за хумор ще им помогне. А то е култивирано от такива литературни колоси като Джеръм К. Джеръм и П. Г. Удхаус. С първия вече ви запознахме още в началото на нашето книжно-кулинарно пътуване, крайно време е да отдадем нужното внимание и на свещената крава на анлийския хумор - Пелам Гренвил Удхаус. Неговият гений е един от най-плодовитите в световната литературна история. Да издадеш първия си роман на 21, а след това всяка година да радваш почитателите си с нова книга, че и с две, това не всеки го може.

Удхаус или го обожаваш, или го ненавиждаш, лично аз не съм срещал среден тип читатели. За ценителите на "високата литература" той е твърде груб, директен и циничен, "масовият", непредубеден читател обаче може да се залее от смях, потъвайки в абсурдните истории на този уникален по рода си хуморист. Не се заблуждавайте - зад привидната лековатост на романите му често се крие остро и чувствително за социалните недъзи на обществото перо, недостигнато от друг в британската литература.

Нека си го кажем директно - Удхаус без неподражаемия иконом Джийвс е като английска закуска без бекон. Духовит и ироничен, докато служи на своя господар - типичния носител на "феодалния дух" Бъртрам Устър, Джийвс забърква каша след каша от невъобразими ситуации. Преди да отскочим до един от основните декори на повествованието - клубът "Търтеите", ще се оставим на атмосферата на класическата английска закуска:

"Намазах със замах препечена филийка с конфитюр от портокалови корички и едва ли съм бил някога по-близо до желанието да затананикам "тра-ла-ла", тъй като тази сутрин се чувствах в най-зряла форма. Не е тайна в средите, които Бъртрам Устър оживява с присъствието си, че макар и неотразим с падането на нощта и отпочването на гуляите, той рядко бъка от енергия на закуска. Чопли предпазливо яйцата и бекона, сякаш ги подозира във вражески помисли спрямо особата си".

Разбира се, в имението има и по-енергични утрини:

"Щом се отпуснах в креслото пред масичката за закуска и се захванах с обилната порция ароматни яйца с бекон, поднесени ми от Джийвс, почувствах странна веселост, ако това е точната дума.
- Тези яйца, Джийвс - казах аз, - са много вкусни.
- Да, сър?
- Без съмнение са снесени от доволни кокошки. А кафето е съвършено. Да не забравя да похваля и бекона".

Вечерите в този аристократичен дом също носят основните белези на типичната английска кухня:

"Нормално вечерята е събитието, което кара Бъртрам да изпъкне и да се представи в най-добрата си форма. Обичам да вечерям. Много от най-щастливите ми часове са преминали в компанията на супа, риба, фазан или съответното месо, суфле, плодове и заключителния портвайн. Те измъкват най-доброто от мен и ме карат да блестя като току-що шлифован брилянт. "Устър, казват често тези, които ме познават, може да не става за нищо през деня, но само потопете света в мрак, запалете мекото осветление, отпушете шампанското, наблъскайте го с изискани ястия на вечеря, и акълът ще ви се вземе".

И щом стана дума за вечерни пиршества и забави, мястото е клубът "Търтеите", в който най-обичайната гледка е как Устър седи в пушалнята и върти замислено в ръцете си чаша коняк. В персонажите, обитаващи "Търтеите", Удхаус влага цялата си ирония и сарказъм по отношение на привичките в английското висше общество:

"- Съжалявам, че трябва да ви уведомя, сър, но госпожица Басет е настояла господин Финк-Нотъл да спазва вегетарианска диета. Настроението му е разбираемо бунтовно и размирно.
Залитнах. И в най-черните си мисли не бях допускал нещо толкова непоправимо. На вид не му личи, защото мяза на съсухрена скарида и никога не наддава на тегло, но Гъси обича да си хапва. Ако го зърне как нагъва порциите си в "Търтеите", всяка тения би му свалила шапка. Да му отнемете печеното, вареното и особено студения пай с месо, който той обича като родна майка, значи да го превърнете в човек, склонен на предателство, кроежи и заговори подли, дето има една приказка, или с две думи в човек, който ще разтрогне годеж като две и две четири".

В крайна сметка Гъси тайно си похапва студен пай с месо, осигурен му от неговите най-верни приятели. Дълбоко в сърцето и стомаха си Удхаус остава непоправим чревоугодник:

"Каквито и да бяха моралните недъзи на сър Уоткин Басет, поне не можеше да му се отрече, че хранеше извънредно качествено гостите на своята трапеза, и макар да бях затънал в грижи, още през първите пет минути ми стана ясно, че готвачката му носи в сърцето си божествения огън. След първокласната супа получихме вкусна риба, а след вкусната риба - задушен във вино дивеч, който би направил чест и на самия Анатол. Прибавете аспержите, омлета с конфитюр, пушените сардини с препечен хляб и ще разберете какво имам предвид".

Може да му бъдат приписвани всякакви литературни надъзи, но съгласте се - гениалният английски хуморист носи едно безценно качество - нито за миг не е спрял да изпитва радост от живота!

Очаквайте следващата ни литертурно-кулинарна спирка: местим се в Русия при майстора на краткия разказ А.П.Чехов.