Вкусът и обонянието са двете сетива, които най-бързо ни връщат към спомени и преживявания. Според някои научни статии те дори са пряко свързани с имунитета и неговата издръжливост. Защо точно вкусът? Защото той е истината и иронията - онази невидима сила, която държи всяка жена жива и непоклатима, дори когато вече век е преполовила.

Както Аманда Лиър, мистериозната муза на Салвадор Дали, която на въпроса "Има ли значение размерът?" отговаря без миг колебание:

Не. Само вкусът!

Не всеки журналист би се развеселил от нейната ирония. Но и колко от нас могат да се похвалят, че са били музи на Салвадор Дали? Едно е сигурно - Аманда би намерила общ език единствено със Саманта от "Сексът и градът".
Двете ги обединяват не само иронията и дързостта, но и това, че имат верни последователи. Родените през 70-те, децата на 80-те, порасналите през 90-те - сега крачещи към своя финал редом с милениълите и джензитата. Само че вече знаем - на финала не е сексът, a гладът, който остава: гладът за съдържание и вкус.

През 90-те всичко изглеждаше парадоксално възможно и намирахме вдъхновение в сериали като "Сексът и градът ". Последният е изграден около женски болежки, композирани по мъжки фантазии за "sex without commitment". Двама много талантливи продуценти - Дарън Стар и Майкъл Патрик Кинг - умело вземат един женски персонаж, дисектират го на четири и го представят като напълно различни, но еднакво фантазни образи: секси писателка с биполярни прояви и обсесивно-компулсивни девиации; цинична юристка, която освен, че е абсолютен control freak, носи в себе си и дълбоко чувство за малоценност; разпищолена пиарка, която живее за луксозна валидация; и съвършената домакиня, готова да приеме юдаизма само, за да се омъжи за мъж, който няма нищо общо с нейните идеални представи.



Признавам, това е само една много политически некоректна гледна точка. Ако моята 25-годишна версия прочете това, сигурно би ме сготвила, но постфактум би оценила иронията. И само заради нея бих казала голямо благодаря на Патриша Фийлд - за стила, за цветовете и за токчетата. Защото, когато говорим за вкус, той напълно липсва в епилога, който се превърна в пролог на сериала и бе наречен "И просто така".



Да, да и просто ей така - единствената константа в сериала остава вкусната храна. От багетите на FENDI, през гаджетата на Кари с имена на Big (Mac) и Бъргер(и), до безкрайните брънчове, пици и пържени картофи по среднощ, и до абсурдните въпроси на Миранда, дали да спи с Рекламния сандвич, който ѝ казва "- изяж ме" всеки път, когато тя минава покрай него.

В центъра на шоуто, поне през първите шест сезона, беше заложено обещанието за уникално приятелство и търсенето на онази неудържима, неконфортна "can't live without each other's love". А какво приятелство може да съществува, без разговорите около храната? В "Сексът и градът " почти всяка ключова сцена съдържаше ядене, пиене или и двете. Juicy подробности за срещи и неуместни въпроси се разкриваха върху яйца, гевреци и Hot Dog от улични продавачи. Дори за захаросаните моменти, като онзи, в който Кари признава на Миранда, че си пада по Айдън (с.3, еп.5, "No Ifs, Ands, or Butts"), се появяват къпкейковете от Magnolia Bakery. И ще се спра на тях, преди розовия Cosmopolitan - защото сцената е едва тридесет секунди, и те никога повече не ядат къпкейкове. Въпреки това картината е ясна и местоположението се разбира веднага: на витрината зад Миранда се вижда каталогът на Magnolia Bakery, което допринася за популярността ѝ. Забележително е как само една TV сцена може да превърне десертите в световна тенденция, благодарение на шоуто.

Няма съмнение, че храната в сериала е свързващо звено. Ястията са инструменти на сюжетните развръзки, а коктейлите не са просто социално свързващо средство, а емоционален магнит и моментна уязвимост, която държи героините заедно. Няколко са важните неща за Cosmopolitan. Несъмнено няма по-подходящо име за феминистка напитка. Розова е, фотогенична е и сякаш е създадена за шоуто.
Тук става дума не само за "Cosmo" или за културата на пиене като цяло. Наистина мисля, че шоуто подсили идеята, че удоволствието трябва да се споделя с приятели и че начинът, по който се свързваме с хората около нас, често минава през храната като ритуал и все по-рядко през ритуалите на любовта.



За разлика от други нюйоркски сериали, това шоу действително е снимано в Ню Йорк. Сериалът използва реалните имена на ресторантите - Il Cantinori, Asia de Cuba, Eleven Madison Park, Sushisamba и Coffee Shop. Всички тези места са истински, а заснемането им оказва реално влияние върху популярността им, като част от тях се превръщат в туристическа атракция за най-посветените фенове на "SATC".
За мен лично мога да кажа, че когато се преместих в Париж по време на излъчването на шоуто, жадувах за този живот. Тогава нямаше Manolo Blahnik в Париж, но имаше Repetto, Le Botin и стотици бистра, които предлагаха брънч.
Честно, ако "Сексът и градът" е направил нещо велико за жените, то е това, че ни подари брънча. Преди него "брънч" звучеше като fancy начин да кажеш: Ще ям забулени яйца, ама по обяд, защото си легнах в пет тази сутрин. И да, най-забавното е, че докато яйцата Бенедикт потъват в сос Холандез, разговорите изплуват в стила на Саманта, която преди пудинга слага на масата: "I'm dating a guy with the funkiest tasting spunk." (с. 3, еп. 9, "Easy Come, Easy Go"). А Кари ѝ дава идея: "Dear funky spunk, try a hint of mint" - и ето ти темата на деня, без задръжки.



Всеки споделя мнение, без филтър. Това е едновременно безопасно и освобождаващо - нещо като групова терапия, но със крем Шантий върху палачинките. За мен брънчът е онзи сладък, комфортен момент на безвремие, в който можеш да бъдеш напълно честна със себе си и с приятелите си - или просто да си помълчим.
Ето какво влияние имаше шоуто върху нашата колективна хранителна култура през двехилядната.

Самият сериал се превърна в "comfort food" за много от зрителите и част от мойте необвързани приятелки по онова време. Но не можех да не се запитам - с толкова много алкохол, храна и десерти за осем долара, как би изглеждала реално главната героиня след 20 години, за която единственото кардио е пазаруването на обувки, която постоянно яде junk food и не пропуска обилните брънчове с приятелките си?
Шестдесет и девет серии по-късно си казах, че всеки с подобна диета, обилно полята с коктейли и гарнирана с цигари, без спорт и без фастинг, би стигнал до хормонално разстройство, свръхтегло, дисфункция на лимфната система и др. Още по-иронично е, че именно хранителният режим издава факта, че погледът върху тези персонажи е чиста проба male gaze. От всички женски персонажи онези, които почти не спортуват, остават във форма до наши дни, докато тези, които спортуват и са сексуално активни като Саманта, първи изпробват иновациите на пластичната хирургия и козметиката.
Именно тя, която има строг режим, безупречна физика и дори не пуши, бе "наградена" с рак на гърдата от сценаристите?! Или нека си припомним епизода, в който Саманта отива при пластичен хирург и той обрисува различни зони на тялото ѝ с маркер (с. 2, еп. 3, "The Freak Show"), което я кара да се почувства несигурна относно външния си вид.

И като стана дума за външен вид, не мога да не се спра на епизода с пърформанса (сезон 6, епизод 12, "One"). Когато Кари среща Петровски и му обяснява, че няма нужда да идва чак до галерията, защото това е реалността на една банална петъчна вечер за всяко необвързано момиче, което чака да му звънне телефонът. Героинята заключва, че в края на този експеримент артистката ще има компания и нужда от гребен.
Истината е, че става дума за реален пърформанс, който не е на някой друг, а на самата жрица на съвременното изкуство - Марина Абрамович. Пърформансът се казва Къща с гледка към океана (2002 г.), а галерията е Шон Кели (Ню Йорк). В този експериментален пърформанс Абрамович живее в "къща" в галерията 12 дни, като се въздържа от храна и приема само вода. Трите пространства - баня, дневна и спалня - са символично ограничени със стълби от ножове. Пърформансът изследва пречистването, присъствието и енергийния обмен с публиката.Има повече от ирония в този епизод: Петровски предлага късна вечеря на Кари и я завежда в приказния руски Самовар на кралска вечеря, приключваща със сладко от черна череша и банан, подреден в празна чанта на Кари. Що се отнася до банана, това е част от тяхната дискусия за изкуството и живота. Бананът е щастлива метафора за абсурдността и провокативността в съвременното изкуство - тема, разглеждана в сериала неведнъж.

Много е изписано и изговорено по темата за сексуалните апетити на жените през целия сериал, но до тук, това, което констатирам е, че техните кулинарни апетити са също толкова ненаситни, абсурдни и въпреки това ми се иска да споделя три, дефинитивно любими момента от серияла свързани с мястото на гладът в "Сексът и градът ". Моменти, които са истински и отговарят на една чисто женска тревожност, реална и неподправенa.

В "The Real Me", епизод 2 (сезон 4) - и тази реплика на Кари: "When I first moved to New York and I was totally broke, sometimes I would buy Vogue instead of dinner. I felt it fed me more." - единственото, което мога да кажа от личен опит: DONE THIS, BEEN THERE. До ден-днешен, когато моите приятели пътуват извън граница, единственото, което си поръчвам, е VOGUE. В "Hot Child in the City", епизод 15 (сезон 3) - когато Кари, разяждана от вина (и страх от bad karma), пие една студена вода, точно преди да се извини на Наташа за съсипания ѝ брак с Биг и тръгва сама по улиците на Ню Йорк. В "A Vogue Idea", епизод 17 (сезон 4) - когато Кари осъзнава, че винаги има някой, който знае повече от нея - и за мъжете, и за модата. И вместо да пие една вода и да се захване за работа, удавя разочарованието си в Dry Martini, заключвайки: "this morning I was sure that I'm perfect for the job [...] I didn't eat breakfast, and I'm a size two, which should make me perfect for Vogue, but nope I'm drunk and a failure at Vogue."

В крайна сметка, какво остава след 27 години "Сексът и градът"? Гладът, разбира се. Винаги ще има гладни момичета - за любов, за приятелство, за онзи безкраен брънч с яйца Бенедикт, мимози и къпкейкове от Magnolia. Но има и другата страна на менюто: Сара Джесика Паркър сбъдна най-съкровената мечта на всяка жена - да има дрешник, пълен с дизайнерски облекла, без никога да плаща за тях. Напротив, дори получава милиони за всеки епизод, в който ги носи.
И ако някога чакаме поредната кулминация на този културен апетит, тя няма да е в ресторант на Ню Йорк, а на стълбите на "Метрополитън" - на изложбата, която всички тайно мечтаем да видим: пълния дрешник на Кари. Не на всичко, което е изяла и изпила, а на всичко, което е облякла - и което завинаги ще остане най-сладкото блюдо на шоуто.

P.S.: Ако някога ви се прииска да опитате вкусни места от "Сексът и градът", насочете се към:

Magnolia Bakery - 401 Bleecker Street (на ъгъла с West 11th Street), New York, NY 10014
Il Cantinori - 32 East 10th Street (между University Place & Broadway), New York, NY 10003
Russian Samovar (Restaurant & Piano Bar) - 256 West 52nd Street, New York, NY 10019
Pastis- 52 Gansevoort Street, New York, NY 10014
TAO Downtown- 92 Ninth Avenue (на 16th Street), New York, NY 10011
Cafeteria (Chelsea) -119 7th Avenue, New York, NY 10011
Buddakan- 75 9th Avenue, New York, NY 10011
Onieal's (Scout / Onieals Grand Street) - 174 Grand Street, New York, NY 10013
Da Marino- 220 West 49th Street, New York, NY 10019
Loeb Boathouse- East 72nd Street & Park Drive North, Central Park, New York, NY 10021