С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Тъй рече Xocolatl

Бакхус
01 Октомври 2009, 13:58
Share Tweet Pin it Share

От лекарство срещу слънчеви изгаряния и ухапвания от змии до афродизиак и от животоспасяваща енергийна бомба до луксозно кулинарно удоволствие, той е многолик като бог. Единствената му несполука е, че навлиза в Европа, след като Всевишният вече я е завладял. Затова днес поклонението пред шоколада се извършва в музеи. Брюксел, Кьолн, Виена, Барселона, Лугано, Прага. Традиционни или модерни, скромни или разточителни, първото усещане от тях обикновено е едно - упоителна миризма те увлича в мистичен свят, зад чиято кафява кадифена завеса като че чака едно вечно изплъзващо се, подканващо да го преследваш обещание.

Същото, което поне от 4000 години предизвиква човечеството и в търсенето на което шоколадът е извървял пътя от горчива пигментирана напитка за връзка с отвъдното до своите копринени, сладки, ароматни, хрупкави, топящи се вариации днес.

Барселона. Испания е страната, през която шоколадът навлиза в Европа. През 1528 г. мореплавателят и изследовател Ернандо Кортес учи испанския крал Карл Пети как да го приготвя, като при това влага гениален елемент на авторство: смесва какаовия прах със захар, ванилия, индийско орехче, канела и карамфил. Впечатлен, испанският монарх започва да охранява тази новост с ревност, която прилага само върху хазната си – и успява да я запази в границите на Испания почти 100 години. Тайната обаче действа на шоколада като язовирна стена – с отприщването й век по-късно Европа е залята от мощна, неизбежна модна вълна. С еротичен привкус.

Музеят на шоколада в Барселона е на ул. Comerç, 36, 093 268 7878

Казанова с херинга в ръце. Веднага с навлизането на шоколада в Европа се установява вярването в неговото афродизиакално действие. Изкуството и литературата се изпълват с вдъхновени от него еротични образи. Днес шоколадът в ръцете на флиртуващия Казанова спокойно може да бъде подменен с маринована херинга – според изследвания на учените и тя, и сиренето чедар, и някои видове салам са по-богати от шоколада на фенилетиламин – стимуланта, който човешкото тяло произвежда при емоционална еуфория. Отгоре на всичкото няма доказателства, че поглъщано с храната, това вещество въздейства върху тялото, както когато организмът го отделя в мигове на щастие.

Брюксел. Освен с изключителния си вкус към шоколада и вниманието към най-малкия детайл при изработването му градът е известен и с две големи открития:
  1. През 1912 Ян Нойхаус измисля пралините – шоколадови бонбони с пълнежи.
     
  2. По същото време жена му изобретява не по-малко гениалната им опаковка - дълбоката елегантна кутия, наречена балотен, която събира няколко реда бонбони и се завързва с панделка.
    Само в Брюксел днес има над 40 бонбонени ателиета и фабрики и Музей на какаото и шоколада, на Rue de la Tete d'Or, 02 514 2048.

Пралината като синекдоха. Терминът е объркващ, защото първоначално с него е означаван десерт от карамелизирани бадеми. По-късно той започва да се използва за бонбони с пълнеж от карамелизирани бадеми и накрая – за всякакви шоколадови бонбони с пълнеж. Ако го употребите в Съединените щати например, няма да ви разберат – ще мислят за своя десерт от Ню Орлеанс с пекан, прегоряла захар и сметана.
 

Кьолн. Ако в Рим шоколадът се появява през 1569 г. с решението на папа Пий V, че пиенето на течен шоколад в петък не е нарушение на постите, в Германия първите исторически справки за него са от решението на Фредерик I Пруски да му наложи данък. Всеки, който иска да му се наслаждава, трябва да плати два талера за разрешение. Сега ситуацията е по-либерална, дори има обществен Музей на шоколада в Кьолн и макар тук човек да трябва да плати 7 евро за вход, той успява срещу това да изяде доста шоколад, докато стигне от входа до изхода.

Музеят е на ул. Am Schokoladenmuseum 1a, 0221 931 888-0

Глупци на борда. Ако за германците може да се каже, че незабавно разпознават възможността за големи печалби от какаовите ядки, за англичаните историята твърди точно обратното – известен е случай, когато през 1579 британски пирати потапят цял испански кораб с какао, понеже товарът им заприличал на животински изпражнения.

Лугано. Швейцария има поредица заслуги, за да имаме шоколада такъв, какъвто е той днес.

През 1875 г., сигурно за Коледа, се появява голямото швейцарско откритие – млечният шоколад. За да го представи на пазара, неговият автор Даниел Петер експериментира осем години – точно толкова, колкото Мария Кюри, за да открие своите радий и полоний. Само четири години по-късно Родолф Линд, създателят на шоколадите Lindt, измисля преточването - технология на затопляне и постоянно преливане, която придава на шоколада обичайните днес мекота и способност да се топи в устата.

Музеят на шоколада, The Alprose Chocolate Museum в Лугано е на Via Rompada 36,
6987 Caslano


Винтидж шоколад. Точно както и с вината, качествените шоколади са бленди, съставени от различни реколти. Винтидж шоколад може да звучи претенциозно, но съвсем буквално отразява състоянието на нещата. Отгоре на всичкото при шоколадите за разлика от виното е напълно прието да се смесва какао от различни географски ширини. За да се отличат от общия поток, големите сладкари, или по-точно големите шоколатиери, привличат вниманието, като правят шоколад с деклариран географски произход.

Share Tweet Pin it Share

Реклама »