С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

На чаша с Витолд Франчак

Веселина Маринова
07 Май 2008, 19:30
Share Tweet Pin it Share

Витолд Франчак е директор на полската фирма Domain Menada от четири години. Завършил е история и философия в Краков. През 80-те и 90-те години посвещавал голяма част от времето си на пътешествия в страните от Далечния изток, Африка, Латинска Америка и сътрудничил на National Geographic. Във винарския бизнес е от 12 години. Познава добре българското винарство - съвсем логично, нали управлява фирмата, която е най-голям вносител на български вина в Полша. Той е и един от създателите на новата визия за нашите вина - негова е идеята за слогана: Domain Menada - Nowe Oblicze Bugarskich Win (Домейн Менада - Новия облик на българските вина). Конкретните търговски резултати от това са, че докато през 2004 г. съотношението евтини/качествени вина в продажбите е било 95%/5%, сега то е 60%/40%.

Витолд Франчак искрено харесва България и лобира за страната ни не само по търговска линия. На 24 май миналата година той получи приза "Посланик на българската култура", който се присъжда от българското министерството на културата за заслуги в пропагандата на българската култура зад граница. Това е първият поляк, представител на винарския бранш, който получава такава награда.

Имаме ли шанс вие, Полша, и ние, България, действително да достигнем нивото на западноевропейските страни?

Според мен да. Вярно е, че те не стоят на едно място. Но ето, икономическият ръст на Полша е 7%, а на Германия например - 2%. Мисля, че и на България ръстът е доста ускорен. Наистина, ние сме в малко по-добра позиция от вас, но е въпрос на време. Хората са отворени и искат да го постигнат. Днес в Полша хората живеят по-добре, особено в малките градове и селата. Постсоциалистическият шок в селското стопанство до голяма степен е преодолян. Сега сме един от най-големите европейски износители на храна - към Европейския съюз, Русия и Щатите. И може да се види с просто око, че хората вече живеят значително по-добре. В провинцията е пълно с подновени къщи. Разбира се, има и много бедни места. Но с всяка изминала година са все по-малко. И хората живеят в спретнати къщи, карат нови коли и изобщо обликът на селата е променен.

Другото е, че вече имаме солидна база за туризъм - ски-центрове, курорти около езерата (североизточната част на Полша), селски туризъм, а и по морския бряг. В България също се развива туризмът. Въпреки някои проблеми смятам, че сме на прав път - и двете страни.

Ако трябваше да избирате къде да живеете извън Полша, къде бихте отишли?

О, ами пак в Полша. Живях две години в Щатите. Имах добра работа и прекрасни възможности пред себе си. Но си казах "не, това не е за мен, връщам се"., А тогава бяха най-тежките времена в Полша. 1981 - силна емиграция и тежки времена. Въпреки това го предпочетох. За мен просто Полша е страната, където искам да живея.

А и България е хубаво място за живеене. Климатът е чудесен и хората имат един по-различен манталитет - просто сте отворени хора.

Какво ви е отношението към глобализацията в света по отношение на кулинарията и ресторантите?

Според мен това е най-добрият процес днес. Харесвам глобализацията, но не на храната изобщо, а само по отношение на ресторантите. В повечето случаи храната страда от глобализацията. Но това, че присъстват в големите градове ресторанти с национална кухня от цял свят, е добра придобивка. Например във Варшава имаме два български ресторанта. Естествено и много китайски. Не зная дали има полски ресторант в София, по-скоро не. Но все пак полската кухня не е така екзотична като някои други. Както и българската - тя е много добра кухня, но е балкански стил. Вероятно за италианци и французи не е така привлекателна като други. Но то е и въпрос на промоция на националната кулинарна култура. Която е не е лесна. След като са се наложили определени национални гастрономии. Но, ето, турските ресторанти се ползват с добра популярност.

Кои са според вас най-добрите места в света за вино и храна?

Нали знаете максимата Degustimus non disputandum (от лат. - вкусът не подлежи на спор). Италия е една прекрасна страна в това отношение; но и Калифорния, и Южна Америка. Не мога да кажа, че предпочитам определено място - особено по отношение на виното. И България е страхотно място. Седиш си например в Созопол, гледаш морето и хапваш нещо типично и добре приготвено - това е просто като в рая.

Разкажете ми за вашите хобита.

Най-голямото ми хоби е да пътувам. Наистина много съм обикалял - Северна Америка, Африка, Азия...През последните две години съм ходил няколко пъти в Щатите, в Северна Африка - Египет, Тунис, Мароко, също и в Казахстан. Навсякъде ми е интересно. Но най-любимото ми място е централна Африка. И Египет, разбира се, за почивка и за гмуркане. Защото обичам да се гмуркам, а Червено море е най-интересното място за гмуркане, близо до Европа. Но също обичам да ходя в Молдова и много обичам да идвам тук. Особено на морето. Харесва ми старата част на Созопол и на Несебър. Комплексите - не. Ако те пуснат някъде със завързани очи и погледнеш наоколо, не можеш да познаеш дали си в Испания, в Тунис или в България. Това са лошите страни на глобализацията. А поляците отдавна харесват Черноморието и сега броят на полските туристи нараства сериозно. Мисля, че ако се позовем на цифрите, Полша е на 4-то или 5-то място по брой туристи през последната година. А новият облик на Златни пясъци и Слънчев бряг за жалост е продукт на глобализацията. Как да се бори човек срещу това?

Обикаляте ли винарски изби, когато пътувате?

Да. Особено там, където имаме и бизнес: Молдова, Грузия, у вас. За молдовските и грузинските вина със сигурност сме най-големият им външен пазар. За България сме на второ място след Русия.

Какво ви е мнението на българските бели вина? Имаме ли шансове да влезем в един по-висок сегмент на външните пазари?

Има шанс, разбира се. Но честно казано сериозните възможности са за червените вина. За белите трябва да се извърви дълъг път и да се свърши много работа. Да се промени мисленето на хората. Нали знаете статистиката от по-миналата година - България загуби огромно количество евро в експорта на вино. И според мен една от основните причини беше качеството на бялото вино. То беше просто неприемливо. Не само за Полша. Загубите от полския пазар бяха 2 милиона, но общо загубата от европейския пазар възлизаше на около 10 милиона - за 2005 г. Но реколта 2006 беше определено с по-добро качество. Някои вина имаха дори невероятно добро качество.

"Катаржина" е голяма инвестиция. Имате ли други такива бъдещи проекти?

Засега възнамеряваме да инвестираме само в лозя. Земите на "Катаржина" са като в Италия или Калифорния - уникален ландшафт. И имаме големи шансове с това вино, понеже е практически биологично чисто - земите се разработват за пръв път, не се използват химикали или консерванти във виното. А европейците харесват тази философия на винопроизводство. Казвам, че е шанс, защото в Италия или Франция например, хората използват едни и същи земи за лозя от стотици години - в много от случаите са използвани с десетилетия химикали, пестициди и т.н. Трябва да уточня, че не става въпрос за напълно биологично чисти лозя и вина, ами за използване на възможно най-малки количества химия.

Смятате ли, че историческо-философското образование ви е помогнало в бизнеса?

О да. Аз гледам на виното като на извор на удоволствие. Не като на бизнес. Бизнесът разбира се е важен, но виното за мен все пак е част от удоволствията в живота. А образованието ми е създало едно съзнание отворено към различните хора, към изкуството, културата. И виното е част от културата. Чрез нашия бизнес, ние правим и промоция на българската или модовската култура и история. Например Хрельовата ракия е част от българската история и традиция.

Какво трябва да бъде едно вино според вас?

Просто добро. Трябва да е пивко - независимо дали ми струва 60 цента, 100 евро или 1000 евро. Трябва да ми доставя удоволствие. От друга страна трябва да е продаваемо. Това е доброто вино. Това са две страни на една философия.

 

други интервюта в рубриката на чаша с...

Share Tweet Pin it Share
2 Коментара

Реклама »