С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Имало едно време във Варна

Веселина Маринова
01 Юли 2006, 16:45
Share Tweet Pin it Share

Чаршията във Варна се е запазила и до днес. Точно по същата "Сливница", която стига до главния вход на Морската градина,  се разхождали привечер варненските кокони със своите кавалери. Въпросните кокони обаче можели да минат само веднъж по гюзмето в едната посока. Ако повторели, смятали ги за леки жени. И в най-знойната жега били облечени от главата до петите, и с чадърчета, разбира се - нали кожата им трябвало на всяка цена да остане млечнобяла.

На ъгъла при сегашния хотел "Черно море" стояли и чакали файтоните, сред които имало и двуколки. С тях по-заможните семейства или младежи ходели в неделен ден до Траката, където имало много популярен ресторант на открито. Поради големия брой гърци сред варненското население доста от старите варненци до неотдавна се гърчеели. Хора от средното поколение днес си спомнят как бабите и дядовците им си говорели помежду си на гръцки, а често и на турски. При първото преброяване след освобождението от турско робство Варна се оказала с население от 24 154 души, от които само 8 хиляди били православни (без гърците) - тоест българи, арменци и други. Гърците също наброявали 8 хиляди. Останалите били турци, татари, гагаузи, евреи. По времето на Втората световна война във Варна живеели 60 хиляди души.

Един от най-емблематичните варненски ресторанти, където се събирал елитът на града, бил "Кристал" на главната улица "Княз Борис". (На площада, където сега е огромната дупка, заради която през 1978 съборили няколко от най-стилните къщи с виенска архитектура. Целта била да се построи варненски ЦУМ.) В "Кристал" ходело отбрано общество. Ресторантът събирал към 150 души и имал лятна градина. Голяма част от клиентите били търговци - Варна винаги е била пълна с богати търговци, чиито кантори се намирали най-вече в южната част на града. Собственикът на "Кристал" бай Сандьо бил наел един чудесен готвач, който готвел много вкусна храна.

Иначе по цялата чаршия се нижели заведения: "Свато", известен с вкусните си кебапчета, ресторант-бирария "Чичо Митьо" - на мястото на хотел "Черно море", където пък предлагали най-хубавите кърначета; после "Крим", "Прага", "Нова Европа". Под сегашния хотел Одесос била лятната пивница на Зарокоста, известен съдържател на кръчми. Той докарвал наливно вино от Бяла в бъчви от 500 литра с открити каруци с волове.

При портала на Морската градината имало две известни кръчми - "Грозд" вдясно и "Златна котва", вляво. Единственият ресторант в самата градина бил "Морското казино", строено през 1926. Там хората ходели с удоволствие да танцуват - имало дансинг с тънка колона в средата и чайка, изваяна отгоре. Известни оркестри свирели джаз. Навремето паркът на Морската градина, пълен с изключително интересни растителни видове, е бил проектиран от господин Новак - известен чешки паркостроител. Морските бани, построени също през 1926, са своеобразен паметник на културата за града.

За времето си те са били изключително съоръжение - с кабинки, с гардеробни, с бюфет за безалкохолни напитки. Слава богу, днес вече има план да бъдат реставрирани. Изобщо съществува цялостен проект за обновяване на морското лице на Варна. Предвижда се градът да се отвори към морето и съответно заливът да има по-директно влияние върху градската среда. Според новия план промишленото пристанище ще бъде изцяло изнесено в езерото, а досегашното пристанище ще се разчисти, обнови и ще остане само туристическо.

В годините след Освобождението във Варна са били регистрирани 340 кръчми. Разбира се, всеки квартал си имал кръчма. Но може би най-популярни били някои ресторанти към хотелите: "Булевард", "Добруджа" и "Ченгел" под хотел "Шумен". В известния аперитив "Цукато Анимонянис", съществувал до 1947, собственост на двама гърци, уникалното било, че сервирали ракия в юзче, с по шест панички с безплатни мезета към нея. А отдолу имало изба, където съдържателите си правели собствено вино. Друг известен ресторант в града бил "Морско око" - на ъгъла при сегашния хотел "Черно море", където в момента е MacDonalds (до неотдавна "Севастопол"). Разправя се историята, че собственикът на "Морско око", бай Пеньо, някъде около 1940 помолил големия ни художник Константин Щъркелов, който бил негов най-редовен клиент, да изрисува сводестите ниши по стените на "Морско око". Но понеже художникът се опъвал, бай Пеньо го заключил и му казал, че няма да го пусне, докато не му изпълни молбата. Така Щъркелов бил принуден, носели му храна и напитки, и рисувал, без да излиза, два-три дни. Когато отворили пак ресторанта, цяла Варна се изредила да гледа стенописите на Щъркелов. Те наистина били уникални. Преди 20-30 години ги махнали, когато преустройвали заведението.

На диагоналния ъгъл пък била също известната кръчма "Ешмедеме", в много старата сграда на Провадалиев. Собственици били братя Милчеви, едни от големите местни винопроизводители. А в семейната кръчма "Евксиноград" сервирали изключително вкусна скара. Изобщо "слабите" кръчми били рядкост, изолирани случаи. Конкуренцията била сериозна и всички съдържатели се стараели храната, виното и ракията им да са най-добрите. Адвокатите най-често посещавали пивница "Малага", на ъгъла на "Мария Луиза" и "Драгоман". Запазена и досега е пивница "Малина" - на "Ив. Вазов" и "27-ми юли". А на "Сливница" и тогава имало ресторант "Европа" (предпочитан от германците след 1941 г.). Интересни ресторанти били още онзи на Пантелей Зенгинов или "Зенгиновия хан" и ресторант "Рила" на улица "Преслав", който се славел с рибни специалитети. "Първокласен гаров бюфет" на гарата бил собственост на Митьо Бояджиев - колоритен човек с огромни  завити мустаци, който приготвял вкусни сандвичи за заминаващите.

Студентите обядвали в ресторант "Хайделберг" на "27-ми юли" или във "Венеция" на "Княз Борис", където им давали карти за намаление. Имената на ресторантчетата и кръчмите се нижат едно след друго: "Златна котва", "Алхамбра" на ул. "Шопен", който бил по-елитен ресторант, пивница-ресторант "Нектар", кафе-аперитив "Балкан", под днешния хотел "Мусала", "Гайдата", известна с хубавото вино; "Маврово" на ул. "Шипка", чиито съдържател, Георги Нолев, се бил върнал от Америка и също предлагал много добри вина. Негово било и заведението "Американ парк" в края на Варна по пътя за Златни пясъци, където се ходело с файтони. Други крайградски ресторанти, много актуални в неделен ден, били над квартал Аспарухово "Гюндюз чешме", в боровата гора, на 3-4 км от града, а също и на Карантината, под фара на Галата.

Сигурно има още много имена на кръчми, пивници, аперитиви и ресторанти, които заслужават да бъдат помнени. За нас е по-важно, че има хора, благодарение на които градим мост между културата на ресторантите от едно време и тази на сегашните. Защото качествената храна, вино и ресторанти наистина са важна част от културата на всеки град, а днес във Варна като че ли доброто ресторантьорство и кулинария се връщат отново, естествено в далеч по-модерен и космополитен вариант.

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  Варна, ресторант
1 Коментар
  • Profile preview
    Георги Костов
    12, 41, 02 Февруари 2014, 12:41

    ААААА,забравяте пивница"Гъмза",на ъгъла на БЕНКОВСКИ И ВЛАДИСЛАВ
    1973 Г бях там с приятел-2х100 гроздова,2 смесени салати,2 тройки кебапчета,2 бири плюс музика около 3 и петдесет
    имаше и на ъгъла на Рачински и Бенковски,на Рила и Бр Миладинови

    ! Оценка
        +3

Най-четени статии // за Септември

Реклама »