Отборът на столичния ресторант "Саса" спечели първото национално състезание по отборно готвене, което се проведе през месец май, в Пловдив. Петър Михалчев, Марио Лозанов и Цветослава Цветкова впечатлиха журито и публиката с кулинарните си умения и станаха "Отбор на годината 2008". Успехът за японския ресторант беше двоен, тъй като Петър спечели и индивидуалното състезание. В това няма нищо чудно, тъй като той е сред най-добрите майстори на суши в България, а преди няколко години стана автор и на рекорда за най-дълго суши у нас - 6,13 м. "Три месеца плетох рогозката вкъщи, всяка вечер след работа", сподели Петър, който е познат на публиката и като главен готвач в софийския "Тамбукту".
Сантименталната връзка между него и японската кухня започва преди пет години. "Лека по лека навлизах все по-навътре. Японците казват, че колкото по-дълго време работиш с ориза, ръцете ти свикват с него и от един момент нататък престава да залепва за тях". А Цветослава признава: "Аз не съм свикнала и постоянно ми се лепи по ръцете".
Преди да стигне до японската кухня, Петър разказва, че е "минал" през френската, италианската и арабската, но най-забележителното е, че всичко е научил сам. "Самоук съм, обичам да готвя и се ровя в книгите. Изкарах едни готварски курсове, но основното съм научил от непрестанно ровене по книги. Вечер като се прибера не си лягам до късно и си сверявам часовника с книгите. Изпробвам нови съчетания, някои стават, други отпадат. В нашата професия обаче колкото повече научаваш, толкова повече разбираш, че нищо не знаеш. Като хванеш основните техники можеш да експериментираш всякакви неща и целият свят се отваря пред теб"... Колкото на шега, толкова и на сериозно Петър казва, че броил ресторантите, които е сменил, до четиресетия. Марио е работил отначало като сервитьор, но както казва Петър, "впечатли се от това, което правим в кухнята и се преквалифицира".
Майсторът на сладките неща в отбора е Цвети, която преди "Саса" е работила в сладкарница "Лъки". Разказа ми, че е искала да се занимава с готвене, откакто се помни. "Където и да учиш обаче", смята тя, "основното е да имаш въображение и да желание за развитие". Интересно ми беше да разбера какво е типично за японското сладкарство. "Червеният и белият боб и зеленият чай", ми обясни Цвети, като добави, че бобът е шоколадът на японците. Според сезона, белият боб може да се овкуси с вишни, а черният със сусам. Японците използват много сусамово масло. От сусама може да се приготви и ганаш. "Вкусът на сусама обаче е много натрапчив, така че трябва да се внимава", добавя и Петър. "Зеленият чай, който се използва в сладкарството е много по-различен отколкото този за пиене", побърза да уточни Цвети.
Цвети, Петър и Марио са заедно от самото отваряне на ресторант "Саса" и вече доказаха какви чудеса могат да правят като екип. Със сигурност за тях тепърва ще се говори и то не само у нас, тъй като до края на година им предстоят две международни състезания.