С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Мери Гейнър: "Класиката е винаги на мода"

Юлия Костадинова
01 Март 2006, 12:42
Share Tweet Pin it Share

Кога точно започнахте да се занимавате с вино и разбрахте, че то е вашата страст?
Дълги години бях банков служител и накрая вече бях толкова уморена от банковото дело, че трябваше да променя нещо. В същото време се интересувах много от история, от география и от кулинария, както всяка жена, вероятно. А всички изящни изкуства и по-специално старинните предмети (антиките) ми бяха не просто интересни, а истинска страст. Четях за различните епохи и им се възхищавах. Виното от своя страна е неразделна част от живота на ценителя, така че, предполагам, то се появи като естествена еволюция на моите интереси.

Спомняте ли си кога и при какви обстоятелства се е получила точката на пречупване, която ви е накарала да решите да се занимавате с вино?
Мисля, че да - беше през 1990 г. Реших, че ще е добре да се захвана с виното, преди да съм остаряла много, за да имам достатъчно време да го пия и преоткривам до края на живота си.

А спомняте ли си коя беше бутилката (или чашата), която се оказа решителна?
Колкото и банално да звучи, това беше едно френско вино от Бордо, наистина.

Опитвали ли сте някога преди това българско вино?
Ако искате вярвайте, но първата голяма открита дегустация, която водих в Ирландия, веднага след като се дипломирах след най-тежките изпити за Wine MBA, беше на български вина! А освен това още едно съвпадение - първото ми интервю за работа тогава беше в една компания, вносител именно на българско вино. Ходих на три срещи с тях, но така и не ме взеха на работа.

Ако трябва да избирате някое вино, което да пиете до края на живота си и имате право само на един избор, кое ще да бъде то?
Това е труден въпрос. В момента, ако трябва да отговоря, ще кажа бордо, но тъй като сега след минути ми предстои дегустация на български вина, може би след нея ще си избера някое от вашите. Каквото и да избера обаче, задължително ще се съчетава добре с месо. Страшно обичам месо, и то червено месо.

Това е доста непопулярно напоследък.
Да, зная, напълно остаряло и е демоде, но не мога да се променя.

Имате ли любим ресторант в Дъблин, място в което наистина се чувствате у дома си, и как изглежда той?
Имам и това е един италиански ресторант, казва се Unicorn. Може би защото много харесвам италианската кухня, а и защото е едновременно непринуден и изискан. Другото ми любимо място е виненият бар Ely, където мога да избирам сред невероятно голям брой вина от цял свят на чаша - шампанско, шабли, кианти и какво ли не, в зависимост от настроението ми.

Харесва ли ви храната в България?
Много ми хареса това, което дотук опитах. Освен това месото е с отлично качество, както и плодовете и зеленчуците. Бях в два много добри ресторанта - единият уютен и вкусен, другият много модерен и също с добра храна, но знаете ли, мисля си, че една хубава вечеря всъщност зависи в най-голяма степен от компанията и атмосферата... Е, разбира се и от виното. Ако например попаднете дори в най-добрия, най-изискания и най-високо оценения ресторант в света и ви предложат изключителни, космически ястия, но умирате от скука в същото време, преживяването няма да ви достави изцяло удоволствие, нали така?

Вие бяхте тук като лектор на един семинар за Тоскана и тосканските вина. Имате ли по-специално отношение към този район на Италия?
Не, не мисля, имам специално отношение към всички интересни и вълнуващи вина на Италия, а не само към Тоскана. Санджовезето там е невероятно, но какво да кажем за примитиво на юг или негроамаро? Ами небиоло, което дава феноменалните бароло и барбареско или амароне? Италия има и чудни пенливи вина... Аз мисля, че всички те са специални, уникални и не мога да отлича нито едно пред другото. В този винен свят в момента има толкова много каберне, мерло и шираз, че едно санджовезе би могло да е много приятна емоция за небцето... нещо ново, нещо, което не можеш да опиташ навсякъде.
Иначе семинарната програма тук, в България, беше изцяло върху Тоскана и тосканските вина и беше придружена с много детайлни и задълбочени дегустации. Лично аз съм много доволна от това, което се получи.

Разбирам, че имате много силна връзка с Франция и особено с Бордо, от тамошните имения имате ли фаворит?
Да, така е, но това не значи, че не харесвам останалите вина по света. Дори напротив. Истината е, че когато ми поднесат една чаша с вино, аз се стремя да откривам това, което се е случило с него, преди да попадне при мен. Опитвам се да си представя лозята, от които идва, хората, създали тази напитка и техния труд и по тази причина винаги ми е било трудно да кажа за някое вино, че е лошо... Зад всяка бутилка стоят толкова много усилия, че е някак неучтиво, ако не ги оценяваш.

Но да се върнем във Франция. Много ми е трудно да определя. Когато бяхме на обучението за Wine MBA, почти всяка вечер даваха вечери за нас в най-прочутите имения и съответно имахме възможност да опитаме най-доброто от най-доброто. Освен това лекциите ни започваха в 8 сутринта и завършваха в 19.30 вечерта, често придружени с дегустации на шампански вина (за събуждане) или вертикални дегустации на някои изби. Подготовката беше желязна наистина. Но може би никога няма да забравя една вертикална дегустация на Cheval Blanc. Предполагам, че това е отговорът на вашия въпрос.

Напоследък се заговори за криза и спадане на общото качество на френските вина. Как ще коментирате това?
Моето мнение е следното: когато един човек започва да пие вино, той обикновено се обръща към етикетите от новия свят. Тоест той първо се запознава с шардоне, мерло и каберне совиньон от някоя от страните, които правят добри комерсиални вина. Това е естествено, защото тези вина са много приятни, пивки и лесни за разбиране. След това постепенно сетивата му се отварят, започва да му омръзва да пие едно и също от едни и същи производители и решава да опита нещо ново, различно.

Един вид небцето му се усъвършенства и тогава той е готов да се запознае с френското вино. Тоест аз мисля, че на един човек е нужно малко време, за да познае и оцени френското вино, и затова според мен то е не влошило качеството си. Пазарните закони са си съвсем на мястото и не виждам нищо необичайно или критично. Общо взето, хората си спомнят по-дълго вината от стария свят - испанските, португалските, френските и италианските, отколкото тези от новия свят, защото те наистина са по-специални. Някак си емоцията не е една и съща, когато пиете нормално шардоне от Австралия или когато отворите едно шабли. Просто целта на Южна Африка, Австралия или Чили е да продават повече вина на по-добри цени, с еднакво добро качество. Ключовата дума тук е еднакво. Разбира се, че и сред тях има вълнуващи и уникални вина, но ние говорим като цяло.

Продажбите на страните от новия свят се дължат на добрия маркетинг. Какво пречи на останалите държави от Стария континент да го прилагат?
Точно така е, но маркетингът им може да бъде и много агресивен. Французите, италианците или испанците някак си не са така натрапчиви в рекламирането на вино и със сигурност губят от това, но пък може би на определен кръг ценители са по-симпатични.

Къде е България в тази картина? Какъв е вашият съвет към производителите и най-вече към търговците?
Вие имате едно огромно предимство от логистична гледна точка спрямо пазарите в Западна Европа и Англия - намирате се на няколко часа път. България има нужда от реклама, без съмнение, но може би не чак толкова агресивна, каквито са кампаниите на страните от новия свят, които правят какви ли не промоции от рода на "плащате две, получавате три" и т.н. Според мен това малко обезценява истинската стойност на виното.

Имате ли представа какви са рекламните бюджети на австралийските вина?
Рекламният бюджет на бутилка австралийско вино е 1 долар (респективно 1 паунд, когато виното стигне на пазара в Англия), поне така ни обясниха, когато бяхме в университета в Аделаида. Представете си за какъв маркетинг става дума...

Какво е мястото на българските вина на пазара? Трябва ли да заложим на местните сортове или да разчитаме на мерло и каберне, които от търговска гледна точка се продават добре?
Местните сортове не са по-трудно продаваеми, поне аз не мисля така, просто имат различни таргет групи. Смятам, че ако едно вино е добро, то има пазарно място. Единственото, което има значение в този случай, е съотношението цена - качество.

Доколкото схващам вашата позиция, вие не сте сред почитателите на винтовите капачки. Какво мислите по въпроса за или против корка?
Твърдо съм "за", правилно сте ме разбрали. Защитавам корка като най-добрия материал за затваряне на вино по две причини: първо, той е естествен продукт на природата с екологично чисто производство. Корковото дърво възстановява кората си, от която хората произвеждат тапи, между седем и девет години, тоест не му се нанасят сериозни щети. Докато винтовата капачка е индустриален продукт от алуминий и пластмаса. Освен това главните обвинения към корка, свързани с развитието на ТХА (трихлоранизол), напоследък започнаха да се опровергават. Според редица нови изследвания трихлоранизолът всъщност не се образува в корка, а във въздуха.

Имате ли данни за това каква е световната тенденция в консумацията на вино? Увеличава ли се или спада?
Статистиката сочи, че в страните - производителки на вино, тенденциите са консумацията да намалява, но в останалите невинарски страни по света то се увеличава. Причините за това са няколко, но една от тях е, че в държавите, традиционни производители на вина, т.нар. сиеста е намаляла значително и хората нямат време да се приберат, да обядват с чаша вино, да починат и да се върнат на работа. Начинът им на живот вече е много по-забързан и това ги превръща в по-умерени консуматори. А в страните, които не са традиционни производителки, се покачва, защото те досега просто са потребявали много ограничени количества и сега започват да пият все повече и повече вино. Освен това страните от новия свят активно са се прицелили в такива клиенти (особено Скандинавия и Бенелюкс) и по-специално в жените на възраст между 25 и 45 години. Известно е, че значително по-голям процент от покупките на вино в днешно време се правят от жени.
Като цяло спада консумацията на евтини и лоши вина, а се повишава потреблението на по-стойностни, по-качествени вина.

Можем ли да говорим за мода при виното и ако да - кой е модният хит днес?
О да, в продължение на много години това например беше шардонето. От шест или седем години вече говорим за ABC (Anything But Chardonnay - всичко друго, но не и шардоне - англ.). Само че в същото време отиват в магазина и казват "всичко друго, но не и шардоне, ще взема бутилка шабли". Тоест това, което беше хит вчера, е на пак на мода днес. Сред белите може би днес на мода е совиньон блан, а в Америка напоследък доста се търси пино гриджо. В глобален план мисля, че ризлинг като че ли се завръща успешно. При червените след "Отбивки" стана модно да се пие пино ноар, но като цяло на мода днес са купажите. Вече не се търси само каберне. Хората предпочитат да пият малко каберне с малко шираз и т.н.
И все пак ще заключа с нещо изтъркано, но точно - класиката винаги е на мода.

И последно - как ви се сториха българските вина с няколко думи?
Впечатлена съм от това, което опитах досега. Намирам, че повечето от тях са с много добро качество и комплексен характер. Харесваха ми купажите между каберне и мерло, но така също бях изненадана приятно от кръстоската между небиоло и сира - рубин.

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  Мери Гейнър

Реклама »