С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Новото лице на българското вино

Каролайн Гилби
01 Април 2006, 11:17
Share Tweet Pin it Share

Трябва да се върна назад във времето, може би в средата на 80-те години, когато за пръв път аз лично като консуматор обърнах внимание на българското вино. По същото това време сухиндолското каберне и хасковското мерло бяха стълбовете в моята студентска компания, заради евтината си цена и приемливите трапезни качества. Спомням си още и възбудата, която изпитах, когато нашия местен винен магазин Oddbins достави първата партида от "Оряховица" резерва - всички ние смятахе, че сме направили страхотно откритие.

След това минаха много години преди българско вино да успее повторно да ме развълнува и чак през последните две-три години започнах да виждам едно развитие, което може би ще успее да върне предишния ми ентусиазъм. Заражда се една нова порода български винари, решени да върнат България обратно върху картата на висококачествените вина. Производителите все повече разбират колко е важно да се контролира качеството на гроздето, а това от своя страна ще рече инвестиции в лозята. Изобщо изплуването на България от забравата като актуално място за прекарване на отпуската е обещание не само за развитието на туризма, но представя и добра възможност за развитие на българското вино.

Не беше чак толкова отдавна времето, когато страната беше един от предпочитаните източници на червено вино за британския пазар. Тази вълна достигна своя връх в средата на 90-те. От тогава насам обаче, продажбите рязко спадат, отстъпвайки място на избите от новия свят. И ако някога България спокойно можеше да претендира за лидерската позиция на пазара на чисто сортовите вина, конкуренцията от Австралия, Чили и Калифорния днес е много по-напред. В тези страни се засаждаха лозя все едно никога нямаше да има утре, разчитайки изцяло износа им да реализира тази свръхпродукция. С такъв излишък от вина в страните от новия свят надеждата, натискът върху ниските ценови категории да отслабне, е малка. И докато новият свят упорито завземаше позициите на България там, където беше нейната сила - евтините, сортови вина, лозовите масиви на малката източноевропейска страна бедстваха, в ръцете на зле мотивирани стопани и лошо проведена приватизация. Разпокъсана на дребни парчета, които никой не обработва, заедно с тоталната липса на съвременно агрономство, земята съвсем естествено раждаше лош плод, а това неминуемо личеше във виното.

През последните няколко години, като че ли, все повече стават избите, които смятаха че лъскавите ферментатори от неръждаема стомана и индустриално произведеното грозде не са толкова голям повод за гордост, колкото изрядните лозя.

Почти всяка изба вече има проект за обновяване или развитие на лозята и това вече дори говори за национална стратегия в тази посока. Последните чужди инвестиции в страната вкараха и пари,  а много подобни проекти се финансират през европейските фондове на програмата "САПАРД". Както един производител се изрази "САПАРД" е нещо като гигантска промоция от типа "купуваш едно, получаваш две", тъй като програмата е готова да финансира 51% от всеки одобрен проект. Няма съмнение, че всички тези европари са именно основния фактор за съживяването на лозарството и винарството. Още повече, че те ще са на разположение на винарите само още няколко месеца, до момента в който България стане член на ЕС. Досега над 60 милиона евро са влязли в страната като инвестиции за обновяване на изби и още 30 милиона са похарчени в лозята само за 2004 година.

Новите "тероаристи"
Истинските производители, възприели концепцията за тероарни вина са все още сравнително малко, но има неколцина, които държат да се профилират в тази посока. Французинът Марк Дворкин (от Chateau Bellefont-Belcier в Бордо) е шеф на проекта на "Беса Вали" в Огняново, близо до Пазарджик, който се финансира от Стефан фон Найперг от Chateau Canon-La-Gaffelière и неговия германски партньор Карл Хаупман. Дворкин казва: "Аз имах една мечта и моите двама приятели ми помогнаха да я осъществя. България е новото Елдорадо във виното. В Западна Европа не е възможно да осъществим подобен проект.

Огняново е една от истинските идеи за тероар, която се разпрострира върху 105 хектара масив, някога изкоренен и изоставен (една от жертвите на кампанията "анти алкохол" на Горбачов). Изключителната нова изба отвори врати през май 2005 година. Лозята са предимно с мерло, шираз, каберне и пти вердо, както и два от местните сортове - мавруд и рубин. Виното се нарича "Енира", като реколта 2004 беше първата представена на широката публика, която след това ще бъде последвана от резервата. Последната е все още в дъбови бъчви, но вече показва чудесна плътност, плод, богатство и структура.

Пътуващият френски енолог Мишел Ролан обяви току-що, че става главен консултант на изба "Телиш" и ще работи по проект за ново лозе и нова изба. Включването на това световноизвестно име ще помогне за развитието на България като производител на вина от най-висока класа.

Вал Марков, който има бизнес с производство на роботи в Калифорния, е взел присърце идеята за изба със собствени лозя. "Нагледал съм се на достатъчно неръждаема стомана в основния ми бизнес, споделя той, и затова искам виното ми да е възможно най-естествено". Неговото лозе "Шато де Вал" се намира в с. Градец край Видин, а серията бяло вино Cuvee и червено Claret (наречени в типичен калифорнийски стил като предизвикателство към ЕС) са купажи от сортове, които той е открил в стогодишното семейно лозе. Вал Марков не казва точно за кои сортове става въпрос при Claret, но споменава саперави, памид, каберне и мерло. "Страхотно" е дума, която Вал използва често, но той съвсем не е далеч от истината с най-добрите си вина, които действително заслужават внимание.

Гаражно винопроизводство
Новите лозя се нуждаят от време, за да съзреят и затова някои от водещите производители са избрали по-различен подход. Те търсят стари лозя с ниски добиви и с потенциал за високо качество.

Подобен винар е Адриана Сребринова. Тя използва познанията си, за да търси именно такива парцели за серията Maxxima и наема пространство в близките изби. "Основната ми цел, казва тя, са трите "най" - най-добрия резултат от най-добрия сорт на най-доброто място". Private Reserve рек. 2001 на Maxxima издига българските вина до рядко срещана висота на плътност и концентрираност. Огнян Цветанов от "Валей Винтнерс", се съсредоточава върху вина с чувство за "принадлежност". Sensum рек. 2003 е направено с плод от Северна България и се отличава с елегантност и истински финес, докато Le Cubiste изобилства от щедро узрели горски плодове.

Едно от първите български икони сред вината бе драматичното червено ReDark на "Дамяница". Концепцията му напомня много на Tête de Cuvee, като се подбират най-добрите плодове от реколтата, а съотношението между каберне и мерло варира.
"Дамяница" се намира в долината река Струма, в Югозападна България, където е и най-горещия климат в страната "подобно на Сицилия или Испания", смята Филип Харманджиев, собственик на винарната. Вниманието на избата му е насочено предимно към уникалните местни сортове със серията Uniqato. Рубинът, българска кръстоска между небиоло и сира, е едно от най-добрите вина в страната и, както казва Харманджиев, "вероятно сортът с най-голям потенциал да се превърне в символ на винарството в България". Той прави също характерно червено вино и розе от местния мелник, както и много други интересни вина от сортове като руен например (кръстоска на мелник с каберне). На него се дължи и първото българско темпранийо.

"Санта Сара" е истинска "гаражна" изба, която се помещава в складово помещение в Стара Загора. Собственикът Иво Геновски живее в Германия и е силно повлиян от приятеля си, водещ винопроизводител, Ерни Лоозен. Целта му е да "произвежда вина на възможно най-високо ниво без какъвто и да е компромис в качеството". Винифицира в малки дървени ферментатори, а вината му са истински занаятчийски продукт, като дори етикетите се лепят ръчно бутилка по бутилка. Геновски е закупил 40 ха край Черно море, но в момента работи по дългосрочни договори с дребни гроздопроизводители. Кабернето Privat е мощно, интензивно, с добро тяло, а с малко добавка на великолепния мавруд в последните купажи придобива повече българска идентичност. Избата предлага изисканото и луксозно Bin 41 от мерло; елегантното им шардоне е в стил Шабли, а и пикантния рубин изглеждат обещаващо.

Големи и предприемчиви
Повечето големи изби също са заети с купуване и засаждане на лозя, но ще минат няколко години, докато те се превърнат в добър търговски продукт. В момента "Щъркелово гнездо" (Stork Nest Estates) е един от малкото големи производители, които обират плодовете на повечето от своите собствени 428 ха лозя. Австралиецът Лу Гирардело (директор на сектор чуждестранни инвестиции в "Дойче банк") е създал екип от независими частни инвеститори, за да купят бившата винарска изба "Свищов" на брега на Дунава, привлечен от нейните лозя. Гирардело казва, че целта му е "да разтърси хората и да ги изненада като им покаже какви са възможностите на тукашната земя". Привлечени са и австралийски консултанти. Засега най-доброто им вино е Black Stork (черен щъркел) - ароматен купаж от мерло и каберне.

Други проекти на големи компании в тази посока са Domaine Katerina на "Белведере" - 225 ха в ничията земя или пограничната зона с Гърция между старите наблюдателни кули, както и мерлото Solitaire на "Домейн Бояр" от техния лозов масив в Еленово. "Вила Любимец" е още един нов проект за 450 ха в Любимец и Хисар, собственост на български адвокат, който смята че "виното е много по-приятно занимание". Пробите от реколта 2004 показваха, че развитието на тази изба трябва да се следи, особено след като паянтовите бараки - първите помещения на избата, бяха заменени от доста прилична постройка.
Винарска изба "Тодоров", която се намира в близост до Пловдив се ползва с добро реноме в страната. Тя се прочу най-вече с добри червени вина със солидна структура - Мавруд "Терес" е най-доброто в тази група.

Поглед в бъдещето
С толкова много очи вперени в България (от една страна като хитова туристическа дестинация, а от друга - като предстояща членка на ЕС), сега му е времето да се поработи здраво, за да заеме страната достойно своето място на винената карта. България се нуждае от своите винени икони, за да си върне самочувствието и, както Вили Гълъбова (търговски директор на "Винимпекс") потвърждава, "чудесно е да виждаме, че малките изби успешно градят репутацията на страната ни".

Няма съмнение, че и самата държава, и нейното винарство минаха през един доста тежък период. Все още има да се извърви много път, да се изстрадат и хвърлят много пари в българското вино, но смятам, че в точния момент България ще бъде повече от способна да се възроди като изключителен източник на вина, предлагайки качество и цена далеч отвъд границите си.

Една лична селекция
Enira 2004 ****
Съблазнителни черни горски плодове с леки нотки на тютюн и пикантна дъбова дървесина. Заоблена, сочна текстура с кадифеномеки танини - една глава над всички тръпчиво танинени вина, които бяха толкова разпространени напоследък в България. Резервата все още е в бъвчи, но изглежда невероятна.

Chateau du Val "Claret" 2003 ****

Едно вино, в което наистина може да се почувства мястото, от където е дошло, заедно с над осемте местни сорта в купажа. Показва сочен черен плод с комплексни аромати на кафе и тютюн и добра танинова структура.

Sensum 2003 ****

Класен нос с преобладаващи аромати на виолетка и червена джанка. Гладка текстура с много добре интегриран препечен дъб. Гроздето, расло на север придава финес и елегантност.

Maxxima Private Reserve 2001 ****
Сочен зрял касис съчетан с шоколад, ликорис и много ванилия от дъба се долавят на нос. Едно мощно, пищно вино, което предлага атрактивна комплексност

Redark 2003 ****
Този купаж от каберне & мерло показва един приятен нос на "младолико" вино, с елегантен вкус и чудесна хармония.

Santa Sarah Privat 2004 ****
Интензивно, звънливо вино със сочна черна череша, нотки на кафе и добра структура. Все още е доста младо, но с добавянето на малко мавруд, то демонстрира истински български характер.

Uniqato Rubin 2003 ***
Много пикантност, черна череша и ликорис на нос. Заоблен, съблазнителен плод и меки киселини, за да се пие веднага или най-много след година.

Solitaire Merlot***
Коприненогладко, сочно и пищно мерло.

Легенда:
***** - изключително
**** - много добро до отлично
*** - добро
** - прилично
* - лошо, не се препоръчва

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  вино

Най-четени статии // за Септември

Реклама »