С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Чили

Веселина Маринова
01 Май 2007, 13:46
Share Tweet Pin it Share

В сравнение със съседната й Аржентина Чили има около два пъти по-малко винопроизводство. През 2005 страната е произвела 7 885 510 хектолитра вино. Но износът й е почти три пъти по-голям от аржентинския. Чили е на пето място в света по експорт на вино и, разбира се, лидер в Южна Америка. При това някои от най-старите изби са експортирали вино още преди един век и единствените южноамерикански вина с някаква репутация извън страната си са били именно чилийските. Лозата е донесена в Чили от испанските конкистадори в средата на ХVІІ век. Известен е фактът, че лозята тук изобщо не са били засегнати от филоксерата и че горещите и сухи лета дават изключително здрав плод.

През 90-те години на миналия век изнасяните от Чили вина бяха предимно сортови, с превес на семплите плодови кабернета. Новите производствени технологии и подобренията в лозарството обаче значително разшириха разнообразието. Сега Чили произвежда някои забележителни класни вина от стари лозя с ниски добиви, вина, които определено носят своя тероар. А чистите и прекрасно балансирани бели вина са може би най-доброто, което може да се намери на световния пазар като съотношение между цена и качество. Подемът в чилийското винарство се дължи както на модерното мислене на потомци от стари местни винарски фамилии, така и на чуждите инвестиции от Калифорния (Мондави), Франция (Ротшилд и др.), Испания (Торес), привлечени от изключителните природни дадености и относително ниските цени на земята.

Между долините на реките Елки и Лимари на север и долините на Ятата и Био-Био на юг има 800 км, по протежение на които се простират лозарските зони на страната, с изненадващо разнообразие от тероари, чиято най-ярка характеристика са климатичните разлики между предпланините на Андите, долините и най-крайбрежните лозови масиви, силно повлияни от океанското течение Хумболд. Чилийските лозя се отглеждат от 200-300 м надморска височина до малко над 1000 м.
От френските червени сортове каберне совиньон е най-разпространен в Чили и е главната ос на винопроизводството и на репутацията на чилийските вина. Но през последните години сортът карменер се превърна в емблема на чилийското вино. Към тях трябва да се добави и совиньон блан, който е широко разпространен в хладната крайбрежна долина Касабланка. Чилийският совиньон има изключителен характер. Страната произвежда и чудесни вина от шираз, мерло и шардоне, а през последните години се изявяват и сортове като пино ноар, малбек и каберне фран. Правят и някои добри вина от късна реколта.

Със своите 5000 км брегова ивица на Тихия океан от запад, Андите, издигащи се до 7000 м на изток, обширната пустиня Атакама на север и антарктическия юг, Чили е необичайно изолирана страна и този факт е изиграл съществена роля за имунитета срещу филоксерата. Сортът карменер, който днес съществува само в Чили, всъщност е френски. Той бил унищожен от филоксерата в Европа и се смятал за изчезнал, докато през 1994 френски енолози установили, че в Чили отглеждат карменер незабелязано, смесен с мерло. Така от средата на 90-те този сорт започна да се появява самостоятелно по етикетите на чилийските вина, а е и много добър за купажи с други червени сортове.

От север на юг основните винени области и техните най-важни подрайони са:

Кокимбо: Елки, Лимари
Аконкагуа: Аконкагоуа, Касабланка, Сан Антонио (Leyda)
Централната долина (Valle Central):  Майпо (Santiago, Talagante, Pirque, Puente Alto, Isla de Maipo, Buin), Рапел (Cachapoal, Colchagua), Курико (Teno, Lontue), Мауле (Talca, San Clemente, San Javier, Parral, Linares, Cauquenes)
Южната област: Итата, Био-Био, Майеко

Кокимбо е най-новата винена област на Чили, на 600 км северно от столицата Сантяго. Едва през последните години някои изби тук като Tamaya, Tabali и Vina Francisco de Aguirre започват да правят по-качествени вина. Техните лозя са на около 20 км от океана, чието хладно влияние удължава периода на зреене. Заедно със сухото време това създава условия за изключително здрав и качествен плод.

Аконкагуа, наречена на едноименната река, е разделена на две твърде различни зони. Вътрешната й част е може би най-горещата винарска зона в Чили. Тук се правят някои добри червени вина. По-близо до брега е Сан Антонио, преуспяващ нов подрайон, където изби като Matetic, Casa Marin, Leyda и Garces Silva се възползват от подчертаното тихоокеанско влияние и създават свежи вина от совиньон блан и някои от най-добрите пино ноари в страната.

Касабланка е един от най-хладните и най-нови подрайони в страната, по крайбрежието близо до Валпарайсо. Условията се различават съществено от тези на съседната Аконгагуа малко по-на север. Утринните мъгли и по-облачното време създават добри условия най-вече за белите сортове совиньон блан и шардоне. Най-силно присъствие тук имат Concha y Toro, Santa Rita и Veramonte.

Майпо е най-известният винен регион в Чили, до Сантяго, на юг и югозапад от града. Превес тук имат червените сортове. Майпо е известен с най-добрите чилийски кабернета.

Рапел, регион с преобладаващи червени сортове, е официално разделен на два подрайона, Качапоал и Колчагуа, но в техните рамки вече има няколко ярко изявени зони. Апалта (в Колчагуа) например е прочута с изисканите си вина с плътно тяло от мерло, карменер и сира. Лозята там са почти изцяло на Casa Lapostolle (собственост на французи) и Vina Montes. В Пералийо е избата Los Vascos, в която Chateau Lafite-Rothschild има значителен дял.

Курико, образуван от подрайоните Лотуе и Тено, става част от международната винена карта, когато през 1979 там пристига испанецът Мигел Торес. Най-важните сортове в долината на Курико са каберне совиньон и совиньон блан. В района около Молина и северно от река Кларо е по-хладно, заради бриза от Андите. На запад крайбрежната планинска верига ограничава влиянието на Пасифика и климатът е топъл, понякога подчертано сух и горещ. Тук сортовото разнообразие е голямо и гроздето достига много добро качество. Освен Torres, други признати изби от Курико са San Pedro, Valdivieso, Aresti и Los Robles.

Мауле (един от най-хладните региони) е важен като територия и обем на винопроизводство, но чак сега започва постепенно да променя репутацията си на производител на нискокачествени вина, благодарение на новите инвестиции и модерните лозарски практики.

Южната област е по-открита към океана в сравнение с Майпо и Рапел, понеже не я защитава крайбрежната планинска верига. Затова е и най-влажната и хладна винена област в страната. Направените проучвания обаче показали, че тук могат да се получават и много качествени вина от най-добрите световни сортове. Потвърждение на това дават зоните Мулчен и Негрете, където изби като Cono Sur и Gracia произвеждат искрящосвеж ризлинг и сочен зрял пино ноар. Най-новият подрайон Майеко вече доказва възможностите си с отличните шардонета на френската изба Aquitania.

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  вино, Чили

Най-четени статии // за Септември

Реклама »