С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Младите български винари: Александър Велянов

Юлия Костадинова
21 Април 2008, 15:33
Share Tweet Pin it Share

Кое е виното (или вината), което най-много ви е впечатлило?

Доста са, особено тези, които не мога да разбера.

Световен уайнмейкър, с когото искате да направите вино?

Имах щастието да работя с трима досега. Единият е Питър Виндинг-Диърс през 1998 г., другият е Дейвид Уолън през 1996 г., a също и Джон Глетцър. Всеки от тях е невероятен образ. Мисля, че такива хора са еднакво ценни и като образи, и като винари. Макар че Джон, например, не споделяше много, все пак те оставяше да си много любопитен и нахакан, тоест сам да разбереш какво и как прави. Лозунгът, че занаятът не се учи, а се краде, е една от причините да сме на този плачевен хал.

Как си представяте едно 100-точково вино?

Никак. Точките са за хора, които не вярват на собствената си преценка и някак си, чрез точките, се опитват да се подсигурят в избора, който биха направили. Отделно, едно вино може да заслужава 100 точки в определена обстановка, разговор и храна, но да е пълен крах в друга.


Вината, които са ме впечатлявали, са доста, особено тези, които не мога да разбера...



Кой е вашият стил: изява на плода (fruit driven) или изява на тероара (terroir driven)?

Въпросът малко ме обърка. Извън темата за моя стил, аз мисля, че двата стила не са до такава степен различни, че да трябва да избираш или-или. Не мисля, че е подходящо аз да говоря за стила си, както и дали изобщо имам вече някакъв определен стил. Що се отнася до работата ми в България, все още мисля, че моят стил не е виждан от винените фенове, защото досега правех вината на някой друг. Това не значи, че не съм работил и не работя по нещо мое в България. Вината ми от Австралия обаче, са с обявен тероар и като такива показват тероарна родственост, изразена чрез плода.

Виното ли прави пазара или пазарът прави виното?

Кое е първо: яйцето или кокошката?!

Кой е основният проблем на българските вина: посредственото качество или лошата (дори несъществуваща) рекламна стратегия?

Щекотлива тема. Ако говорим за добри вина, тогава няма как да прескочим темата за стила. Виното трябва да има стил, който е в резултат на някаква идея. И тук идва проблемът. Много често виното в България се прави не от винари, а от технолози. Схващате ли разликата? Винарят живее с виното. Освен, че го прави, той му се радва и го почита. Технолозите се прибират в къщи и минават на ракия, защото виното за тях е само работа. Как тогава да говорим за стил, като преди това не сме дефинирали виното като продукт. Все още има изби, които просто правят вино, слагат етикет, най-често бомбастична цена за качеството му, и се опитват да влязат в мача. Интересното е, че някои успяват, но дали ще издържат цялото полувреме? Отговорът е "не", защото например аз, когато се разочаровам от пет такива вина, минавам на бира с твърдото убеждение, че съм направил по-добрият избор...

Кога ще се създаде орган, който да представя българските вина в чужбина, да защитава интересите им и да обединява мнозинството производители и кой би го основал според вас?

Нямам идея кога, някак си стоя встрани от тези теми.

Как виждате бъдещето на нашето вино - то принадлежи по-скоро на големите, индустриални производители или на малките изби?

Принадлежи и на двата вида производители. Няма кой да ме убеди, че страхотни вина не могат да се правят в големи изби. Според мен вървим в посока на силно нарастване на броя на малките играчи в средносрочен план, с последващо логично фалиране на много от тях. Защото скоро ще се набълбукат с вина, които няма да могат да продадат. Отделно, имаме много случайни хора, които са в тази индустрия само поради факта, че имаше САПАРД и подобни програми. Когато изтече срокът на проекта, те започват да си продават лозята, защото си мислят, че ще направят печалба. Но лозята вече са направени така и избраните сортове са такива, че не позволяват да се получи такова качество на гроздето, че да даде стойностно вино впоследствие.

Българските сортове - реална възможност за винарите или фиксидея?

За мен само рубин дава някакви надежди.

Какви са климатичните или технологични причини за това у нас по-трудно да се получава добро бяло вино?

Това е тема за докторат. По-скоро проблемът е технологичен. Лозята с правилните сортове на правилното място, с правилната подложка, формировка и натоварване, почти не съществуват. Иначе машинариите в избите, необходими за получаване на виното са налице.

Правилно ли е сегашното регионално винено разделение на България?

И да, и не. Но е по-добре, отколкото беше. По-интересен е въпросът за това, ако си например съвсем малък играч, как ще успееш да се справиш с безумната бумащина, която трябва да се води - дневници, справки, декларации и т.н. В Австралия животът в това отношение е доста облекчен и логичен.

Кое е виното, което сте направили и с което най-много се гордеете до сега?

Червеното е Two Friends Marananga шираз, рек. 2001, а бялото - Two Friends Clare Valley ризлинг, рек. 2007. Но имам готово вино, за което все още не знаете. Ще го видите тази година живот и здраве!

Share Tweet Pin it Share

Най-четени статии // за Септември

Реклама »