С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Вина

Аве Мария в Едоардо Миролио

Бакхус
13 Август 2009, 15:48
Share Tweet Pin it Share

Текст Марина Караконова, фотография Яна Блажева

През 2002 г. Едоардо Миролио, италиански производител на текстил и вино, пристига в България, и по-точно в района на с. Еленово, на 15 км от Нова Загора. Нюхът и познанията веднага му подсказват, че мястото предлага чудесни условия за винопроизводство, при това както за бели, така и за червени вина. Решението е взето без особени колебания: ще започне да сади лозя и ще отвори модерна винарска изба.

Така след четири години работа и след 22 милиона евро инвестиции през 2006 от избата излиза първата партида вина.

2006 е и годината, в която като производствен директор постъпва Деси Байчева - още тогава едно от най-известните имена в бранша. Завършила е ВХВП в Пловдив и се оказва първият човек в групата си, който на 30 юни си прави защитата, а на 4 юли вече е на работа в една ямболска винарна. Тя повлича и крак и голяма част от състудентите в групата й сега са във винарския бизнес. Деси Стойчева смята, че един от най-важните факти в кариерата й е това, че е продукт на много сериозна школа - тази на "Домейн Бояр", както и късметът, че е попаднала сред изключителни колеги. "Така в Ямбол изкарах девет години, после продължих две години в "Сините скали". Вече се чувствам като човек, който сякаш е нагодил жизнения си цикъл към този на гроздето...."

Деси Байчева веднага прави впечатление с енергията, организираността и целенасочеността си. За седем минути разказва до най-малък детайл 30-те месеца от живота на шампанското, като междувременно вмята "о, май има земетресение" по-скоро с притеснение, че това ще отклони разговора. Родена е в Карнобат, живее в Ямбол, всеки ден пътува до Еленово. Описва професията си като необятна територия, в която човек е творец с безкрайни възможности за изява.

Разходката ни естествено е из барели, барици, боти и пюпитри с брут ("само ние ги имаме, като тези на френските монаси"), разположени в очевидно мислени до последния детайл пространства: автор на проекта за избата е архитект Маурицио Сарако, който, проучвайки историята и географията на местността, научава за останала римска стена наблизо под формата на спирала. Започва да изгражда проекта, тръгвайки от нейната форма, и продължава през основните изисквания за една изба - късо разстояние, малко машини. Резултатът е моменталната поява на чувство за хармония и спокойствие още щом приближавате селото и видите кацналото на един хълм шато. Това усещане напълно се запазва и вътре, още повече след като Деси ми разказва как арх. Сарако идвал често в избата, обикалял я навсякъде и пеел Ave Maria с пълно гърло. "За мен една изба иска добра енергия, а едно място се прави от човеците. Нашият екип, тук ние сме нещо повече от сътрудници - ние сме съмишленици", казва Деси, докато слизаме още надолу. Вече сме на 14 метра под земята, в зала "Пиемонт", където по традиционна технология отлежава пино ноар в ботите Gamba от Алба.

Деси сипва в чашите от един барик с надпис PN08, и разбира се, веднага става ясно от коя страна на демаркационната линия -фоби, -фили се намира - "Да, наистина, пиното е разделящо вино - или го харесваш, или го отричаш. Ние произвеждаме 5-6 стила пино, толкова е деликатно, все едно се грижиш за дете! От белите вина пия само совиньон блан, а от червените - пино ноар....да, да, аз съм запален пинофил".

Консултант на избата е Марко Монкиеро, с когото Деси Байчева се разбира прекрасно от самото начало, когато комуникацията им минава през знаци, цифри, таблици и преводачи, а днес върви гладко на италиански.

"Добре е да се учим от италианци, от французи, изобщо от тези, които се занимават с европейско вино. Вината от Новия свят са си друга бира", казва Деси Байчева.

Гледа да не пропуска брой на Revue de Eunology, да проследи какво става по големите състезания и винени конкурси по света. Тази година вина на "Едуардо Миролио" спечелиха бронзов медал на IWC в Лондон за Шардоне резерва 2007 (според бележките на журито "аромат на праскова, нежен дъб с нюанси на ванилия и тропически плодове, елегантно и освежаващо"), преди това на Decanter World Wine Awards са отличени със сребърен медал за розе де ноар 2008 и с похвални грамоти за Траминер 2008 и Каберне фран 2007.

"И най-важното за нашата нашата изба е, че течността в бутилката, която печели конкурса, е същата, която може да си купиш от магазина." Вече сме в дегустационната зала, седим на масивна старинна дървена маса и като че ли за да не остане и сянка съмнение в казаното, си сипваме няколко глътки брут и чашата като че ли се раздвижва от понеслите се към ръба й прави деликатни верижки от мехурчета.

"Тук много експериментираме. Например всяко лозе шардоне сме го изпробвали по всевъзможни технологии, за да излезе най-подходящата. Ще ви кажа и нещо друго - решихме да започнем да правим ракия "Едоардо"!

"От вирус вино няма излекуване. Живея с това, мисля го. И изобщо не само за нашата изба. Например преди няколко дни бях на един семинар, в който един италианец каза: "Голямата ви липса е тимът. Тук всеки, и всяка изба е сама за себе си. Не съм видял етикет с Made in Bulgaria или поне това е най-малко видимото. Това трябва да е както политика на държавата и на производителите. Прав е - ето вижте един наш етикет: тук например пише Elenovo, Merlot, Edoardo Miroglio - откъде става ясно коя е страната в крайна сметка? Това им ценя на италианците - за тях фреската, детайла, връзката между корена и листата е много важна. Това ни липсва на нас... ", разговорът продължава в тази посока, после в друга, за да стане ясно, че наистина вирусът "вино" тук се е загнездил дълбоко: където и да се намираш - във винарната или хотела - пред погледа ти са разпрострени лозята, но домакинята ми вижда нещо друго. "Вижте каква червена почва - канелена горска, освен това е ветровито, което е много добре - тук растат и мускат, и шардоне, и совиньон, и ризлинг, общо 15 сорта грозде. Мускатът ни се изкупи още в края на май, а совиньон бланът ни е прекрасен, като новозеландския..."

Обиколката завършва в хотела на избата. Това е място, в което се съвместяват чипровски килими с италиански ренесансови столове, дърворезба на тавана и полилеи от муранско стъкло. Интериор, който добре изразява характера и на вината на "Едоардо Миролио" - с български сортове и тероар, но с италиански технология и експертиза.

Стаите на хотела към избата са кръстени всяка на сорт грозде. Но независимо дали в "Шардоне" или "Мускат отонел", гледките от прозорците са еднакво впечатляващи - лозя до хоризонта. Загледана в тях, Деси Байчева отбелязва: "Хотелът тук се казва Solem Victo - непобедимото слънце. Това е и другото име на нашите вина."

Share Tweet Pin it Share

Подобни теми

Реклама »