С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Винена република

текст и фотография Албена Шкодрова
24 Ноември 2010, 12:20
Share Tweet Pin it Share

Шосето на юг от провинциалната столица Мендоса бързо напуска града и започва да пресича селища от невзрачни бетонни хасиенди. Дозите урбанистична грозота бързо престават да се забелязват, защото сериите постройки са насечени от зелени алеи, водещи към все по-приближаващия отдясно оглушителен силует на Андите. Внезапно издигащ се от равнината и почти отвесен, той е първото разнообразие в релефа след нескончаемата монотонност на Пампасите. Драматизмът, с който се появява, като че е отговор на очакванията, насъбрали се след 1000 километра равнина. Пътищата между къщите към планината изглеждат някак обречени, сигурно защото усещането е като че до един завършват в стена. И дърветата по краищата им дават вид на смирени от осъзнаването на своето нищожество, като кибритени клечки под гигантските склонове на планината.

Едва няколко километра на юг започват отбивките към изби и лозя - Луиджи Боска, Терасас де лос Андес, Ахавал Ферер, Доминио дел Плата, Шандон, Катена Сапата. Това е маршрутът през Лухан де Куйо на 5000-километровата Ruta 40, eдно от най-дългите шосета в света. Свързва Южна Аржентина със Северна, където достига до границата с Боливия, като през цялото време върви покрай Андите. Отбивките към винарните често напускат шосето и продължават в чакъл и пясък - май единственият елемент в пейзажа, издаващ пустинния характер на местността. Покрай крайпътните, окичени с червени парцалчета, олтари на аржентинския Робин Худ, Гаучито Хил, покрай прашни от преминаващите коли ъгли и жълтеникави дворове, те постепенно навлизат сред един от най-драматичните винени пейзажи в света – лозя без видими граници на север и юг, в подножието на двуцветните Анди. Едната половина – червеникаво-кафява, като светеща от изгрева на слънцето, а другата – сиво-синя под снега в далечината.

Винената република. The Wine Republic, както е кръстено англоезичното списание, издавано в Мендоса. Днес в този район работят около 1500 винарни, накои от които сред най-добрите в света. Миналото им обаче рязко контрастира с търговския успех на тяхното настояще.

С вързопи по палубите на корабите, напускащи пристанището на Геноа, разрошени и зъзнещи в шаловете си от северните ветрове на Атлантика, първите винари на Аржентина пристигат почти без изключение така – бягащи от бедността, причинена от индустриалната революция в Северозападна Италия. Тяхната собствена, ожесточена нужда от нов живот ги довежда до бреговете на Южна Америка. Оттук ги поемат нуждите на аржентинското правителство, бързащо да засели пясъчните равнини на Мендоса и внушителните, голи западни склонове на Андите след извоюваната независимост от Испания. Така мнозина имигранти се озовават още 1000 километра на запад.

И тук в търсенето на нов свят започва немилостиво да се вплита носталгията – тихото, но несекващо жужене в умовете, преобразяващо Италия от спомените им в една идилична Аркадия, което превръща много от тях в първите съвременни винари на Аржентина.

Лозята им започват като подмяна на познатото от Апенините и тук се смесват с наследството, оставено от испанските католически свещеници в усилията им да покръстят индианците с отглеждано тук "свещено вино". Тяхното производство, стъпващо на иригационни канали, прокопани още от инките през XV век, е примитивно, но вече е набрало популярност в Чили и Буенос Айрес. Италианските имигранти, подпомогнати от аржентинското правителство, превръщат виното в индустрия. С откриването на железопътната линия между Мендоса и столицата през 1882 г. тя се превръща в истински мащабна.

120-те години история оттогава имат своите пикове и депресии, но като цяло са белязани от устойчива, непретенциозна посредственост. Преди петнайсетина години обаче нещо се случва. Светът на виното се обръща, и то отново благодарение на един от наследниците на италианските имигранти, Николас Катена. И Аржентина изведнъж се превръща отново в Обетованата земя – този път не за бедни пришълци от Европа, а за търсачите на мощни, ярки вина с характер. Няколко години на смело експериментаторство и подобно на калифорнийските вина, някогашните италиански имигранти в Мендоса, а и в по-малките винени райони в страната се оказват основатели на винарни, конкуриращи френските.

"Когато написах първия си преглед на виното в Аржентина за Паркър [за Robert Parker's Wine Advocate], стигнах дотам, че препоръчах повече вина от тази страна, отколкото това списание беше препоръчвало през първите 28 години от съществуването си. И причината не беше, че Аржентина дотогава е била пренебрегвана; фактът просто отразяваше внезапното превръщане на тази страна в мащабен участник в международния пазар на вино. През 2008 г. износът на аржентински вина за Съединените щати нарасна с 33% в условията на един като цяло вървящ надолу пазар," пише виненият критик Джей Милър.

Само трийсет години по-рано винената индустрия на Аржентина изглежда на светлинни години от подобно състояние. Тя е държава, произвеждаща и изпиваща невъобразими количества вино, но с незабележително качество. Един кратък пътеводител из аржентинското вино от края на 1980-те например започва така: "Французинът Филип Нусуиц, сомелиер номер 1 в света, нямаше абсолютно никаква представа, че Аржентина произвежда добри вина. Той беше чувал за звездата по поло Дориняк, знаеше за Марадона и беше една крачеща енциклопедия от информация за винарни, дори толкова отдалечени като австралийските. Но за аржентинските вина – ни най-малка представа!"

Същият пътеводител аргументира тази смайваща според него липса на познания с факта, че аржентинците старателно изпиват цялото вино, което произвеждат. Действително, консумацията през 1970 г. в страната достига 92 литра на човек и Буенос Айрес е надминат по изпито количество само от Рим и Париж. Изглежда, че добрата глътка на аржентинците по онова време оставя само около 1 процент от произвежданото в страната за износ. Но в добавка към това обстоятелство Аржентина отсъства от световния пазар на вино до неотдавна основно защото идеята за производство на качествено вино там датира едва от началото на 1980-те.

Сега ситуацията изглежда радикално различна. "Аржентина, шестият по големина производител на вино в света, преживява своя туристически бум, и виното е в неговия епицентър", пише в издадената си неотдавна книга Vino Argentino Лаура Катена, харизматичната наследница на винарната "Катена Сапата". Нейният баща, Никола Катена, е главният оракул на този бум.

Николас Катена и храмът на маите

Краят на септември е още ранна пролет в Мендоса – почти нищо не се е раззеленило и температурите са между 10 и 15 градуса, което не пречи един европеец непрекъснато да е конфронтиран с леко злорадия въпрос "сега при вас вече е студено, нали". По черния път колите вдигат облаци пепел зад себе си, докато лавират между попадали от дърветата големи кълба изсъхнали съчки, бегло напомнящи противотанкови пътни съоръжения.

На двайсетина километра южно от града, отбивката първо минава покрай разклонение за Бодегас Шандон, аржентинската изба на Moet&Chandon, и след това завива към лозята на "Катена Сапата" – епичен пейзаж, в центъра на който театрално е разположена необичайната, подобна на астрономическа обсерватория сграда на винарната. Строена е през 1990-те по модела на храм на маите, което е произвело множество стаи с изглед тип "Нешънъл джиографик" към Андите и в средата - стълбище, което не води към телескоп, но почти – площадката на върха е като наблюдателна кула. В тази прибрана на вид сграда "Катена Сапата" прави всичко – от приемането на гроздето до продажба – на няколкото, предимно висок клас серии от изключителни вина, които избата произвежда.

Началото на "Катена Сапата" не се различава от това на останалите винарни в Аржентина. Основателят й Николас Катена е имигрант от Италия, пристигнал тук в началото на миналия век. Според семейния фолклор той изяждал по един суров стек всяка сутрин от живота си в Аржентина, за да отпразнува измъкването си от беднотията на Италия в началото на века.

Железницата, свързваща Мендоса с Буенос Айрес, работи вече две десетилетия, когато той засажда малбек по бреговете на река Тунуян през 1902 г. Първата му компания, Bodegas y Viñedos Nicolás Catena, продава бъчви с блендирано вино на бутилиращи фирми, които на свой ред достигат пазарите на столицата и провинциите. Вината му са без претенция. Все пак, казва Лаура Катена, той още тогава вярва в потенциала на малбек в района на Андите – убеждение, което по-късно е в основата на голямото откритие на кръстения на него внук.

През следващите десетилетия фамилията умножава лозята си, но през 1960-те икономическа криза изправя сина на Николас, Доминго, пред неприятен факт – събирането на реколтата ще му струва повече, отколкото да остави гроздето по лозята. Той иска съвет от сина си, тогава – 22-годишен начинаещ икономист. Стъпвайки на логиката на своята професия, Николас отговаря "не". Баща му обаче решава, че не е в състояние да причини такова нещо на лозите си, и все пак прибира реколтата.

Тъгата, която Николас Катена изпитва тогава от ситуацията, в която вижда баща си, вероятно е граховото зрънце, което не му позволява през годините да спи удобно върху дюшеците на своята професия и го кара да продължава да мисли за бъдещето на семейното вино. Повратната точка настъпва в началото на 1980-те, когато той се озовава в Калифорния. Там той се запознава с визионерството на Робърт Мондави – човекът, убедил света, че калифорнийските вина не отстъпват на френските. Идеите на Мондави се добавят към неговото вярване на икономист, че шансът на Аржентина е в качествените вина, и водят до десет години революционни проучвания на почвите в Мендоса.

Решението му, което завинаги променя историята на аржентинското вино, е да засади лозя на височина от 1500 м - много по-голяма от тази, която някога е използвана в Аржентина. Като всички гениални открития, и това е направено въпреки съветите на специалисти, които смятат идеята му за лудост. "Имах усещането, че можем да постигнем истински скок в качеството само като изпитаме границите на култивирането на грозде, като поемем риск", обяснява по-късно Николас Катена.

Всъщност той е човекът, който съзира грешката на първото поколение италиански емигранти – пренебрегването на бедните почви в подножието на Андите, които всъщност са идеални за отглеждане на vitis vinifera, а също и на пустинния климат, чието голямо предимство е възможността да се контролира напояването – две чудесни условия за изработване на качествени вина.

Историческата стъпка към качество на "Катена Сапата" е тази, която практически преобръща света на аржентинското вино. Тя отваря пътя към намирането на националния тероар в най-добрите му форми, познати сега. "Николас Катена основателно е считан за човека, който сложи аржентинските вина на световната карта", казва за него авторитетният британски винен експерт Джансис Робинсън.

Днес "Катена Сапата" притежава пет лозя на различни височини, включително това в долината Уко на около 1500 м височина.

Най-добрият малбек – емблематичният за Аржентина сорт, има различни изяви във вината на избата, които като че илюстрират цялото богатство и потенциал на тази някога европейска по произход, но загубена за Стария континент разновидност.

Един от най-високо оценяваните, получилият 97 точки от The Wine Advocate Catena Zapata Adrianna Vineyard Malbec 2004, е описван с аромати на дим, дивеч, черни череши и ликьор от боровинки. Malbec Catena Alta 2007, който е бленда от четири лозя, включително от най-високото с малбек, Адриана, е с нос на месо, кожа, прах и далечни зеленчукови тонове. Това са вина със средно към плътно тяло и с мощни, гладки танини, които могат да се пият веднага или да стареят и да се развиват добре още поне десетина години.

В условия, в които климатът е с изключителна предвидимост – 330 дни слънце в годината и 220 ml валежи, и единствената заплаха за виното са градушките, винарите търсят различния израз на сортовете, като разчитат на разлика във височините на лозята и на някои нюанси в технологията.

Средствата им за работа явно са достатъчни, след като създават вина, оценявани до 95 точки (Catena Zapata Malbec Argentino 2004 в Wine Spectator), 97 точки (Catena Zapata Adrianna Vineyard Malbec 2004 във The Wine Advocate на Робърт Паркър), и дори до 98 точки (Catena Zapata Malbec Argentino 2004 и Nicolas Catena Zapata 2004 във The Wine Advocate). В майския храм на Никола Катена дегустационните зали, комфортно разположени между библиотека и стълба към наблюдателната площадка на покрива, са самите като библиотеки – на най-добрите произвеждани тук, а и по други места вина. Едно от хранилищата е с класиките на Европа и попаденията на Новия свят – за нуждите на екипа от винари, които непрекъснато сравняват, а и правят вертикални дегустации (едно и също вино от различни реколти) на своите вина. Експериментите тук като че все още предстоят и те всичките са насочени към вина с изключително качество и от висок клас.

От някогашните винарни на родителите си и дядо си Николас Катена е съхранил само още една – Esmeralda, която сега произвежда популярните в България вина Argento.

Трапиче и индустриалната археология

Ако "Катена Сапата" е най-революционната, "Трапиче" – още една от винарните в Мендоса, която е добре представена на българския пазар, е най-голямата.Ако трябва да се потърси аналог у нас, тя е нещо като аржентинския "Домейн Бойар" – изба с дълга история в мащабното масово производство, която с обрата в историята на националното вино започва да прави вина от среден клас с изключително съотношение цена-качество, а и правещи впечатление вина от по-висок клас.

Тя не е разположена така ефектно, както "Катена Сапата" – силуетът на Андите е отдалечен от Майпу, където е тя, и не присъства в пейзажа й, но пък реставрираната старинна винарна е сама по себе си изключителен образец на индустриална археология. Фабриката от червени тухли с висок комин е строена също от италиански имигранти и е била полуизоставена, докато "Трапиче" я придобива преди няколко години и я реставрира, за да я превърне в място за направа на най-високия си клас вина. Покрай комина дори се извисява нещо като миникопие на стъклената пирамида пред Лувъра. Вътре, след малък музей, демонстриращ преси за грозде от началото на миналия век, започват редиците с бетонни контейнери – изградени наново отвътре, но запазили антикварния си вид отвън. Дори подът на халето, през което някога са търкаляни дървените бъчви към минаващата пред фасадата влакова линия, е възстановен с дървеното покритие, което някога е имал.

Огромното предимство на Трапиче е, че мащабите на тази изба (най-големият износител на Аржентина, достигащ до пазарите на 80 страни) позволяват днес винарите й да работят в нещо като гигантска лаборатория за вино. С национален мащаб. Грозде се купува от най-различни райони на страната, от лозя, контролирани от агрономите на избата, и се добавя към и без това многобройните сортове, отглеждани по собствените й земи, за да създаде невероятно разнообразна база за експерименти. "Търсенето на тероарни изяви на сортовете е процес, който като че едва сега започва в Аржентина", казва Томас Хю, уайнмейкър на "Трапиче", с ентусиазъм, който като че на самия него му се струва детски, и който той безуспешно се опитва да прикрие. "Подобряването на виното е видимо буквално от година на година."И той цитира главния технолог на винарната Даниел Пи: "Най-доброто вино е това, което ще направя следващата година."

Една от най-амбициозните серии е Trapiche Mano Malbec – вино, в изработката на което преобладава ръчната работа – от брането на грозде до отделянето на стъблата и отстраняването на семките, така че мацерацията – отлежаването на гроздовия сок заедно с люспите в началото на винифицирането, да даде възможно най-интензивни цвят и аромати и гладка структура.

Друга висока серия – Single Vinyards, е с любопитната концепция всяка година да се избират трите най-добри лозя, виното от които да се бутилира отделно. Идеята е особено интересна, тъй като донякъде спори с обичайната представа за постоянство в реколтите в Мендоса – въпреки повтарящите се климатични условия вината от един и същи тероар очевидно имат своите вкусови нюанси, щом трите най-добри се менят от година на година. През 2004, една от най-актуалните в момента реколти (след достойно отлежаване), тримата производители със собствени етикети в "Трапиче" са Карлос Хей Бера, Викторио Колето и Педро Гонсалес. КОЙ ОТ ТЯХ Е В ДЕГУСТАЦИЯТА?

През 2007 един от избраните тероари е лозето на Фаусто Орейана в Бале де Уко – с типичния за малбек непрогледен и млад цвят, с комплексен, отворен нос на червен плод, слива, подправки, ванилия, дори пипер и шоколад, и със средно, изразително тяло, още силни танини и дълъг финал на печена слива.

Мендоса далеч не е единственият винен район на Аржентина, където добри вина започват да се правят от Салта на север до Патагония на юг. Тя обаче сякаш остава водеща в очертаването на новите тенденции. Отвъд 1000-километровата равнина столицата Буенос Айрес по-скоро я следва - в Аржентина културата на пиене на вино изостава от напредъка на винената индустрия, който до голяма степен стъпва днес на износ.

"Хората тук нямат култура да пият вино на чаши, нито пък в дегустационни количества", казва Даниел Карлин, собственик на "Анува уайнс" и като че единствен организатор на винени дегустации в столицата. Той се опитва да издирва по-некомерсиални вина и да предлага интересна алтернатива на хората, които искат да се запознаят с добрите вина на неизбродими за две или три седмици територии, каквито са винените райони на Аржентина. Оказва се, че интересът идва предимно от пришълци от чужбина.

Осъзнаването на мащаба на винената революция на Аржентина сякаш предстои за потребителите в самата нея. Но като се има предвид тяхната историческа способност да изпиват щастливо големи количества вино, това може би просто е следващият голям скок, задаващ се за винарните под източните склонове на Андите.

Share Tweet Pin it Share
1 Коментар
  • Anonymous
    Sukhumvit 11, federal
    13, 25, 17 Декември 2010, 13:25

    Ей, тук не ми дължиш гидов процент, както при случая с "Пътят на скаридата".
    Но можеш да ми пратиш бутилка асеновградски "Мавруд", бая се изхарчих за същото.
    Как се развива най-голямата БГ, средната БЕЛ-МИ и бъдещтото БЕЛ отново?

    !

Най-четени статии // за Септември

Реклама »