С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

La vie en rosé

Дария Манова
20 Май 2013, 13:43
Share Tweet Pin it Share

Слънчева неделна тераса, свежо зеленееща салата с билки, порцеланов супник с буябес и октопод на грил. 

Знойна вечер, насълзяващо тайландско къри (греещо в охра пиле тика масала, цвърчащо телешко с бамбук и дървесни гъби) до купички пухкав ориз. 
Зелена морава, дим, детски викове и чинии, отрупани с ребърца, хамбургери и стекове.

Възхвала на въглехидратите в многолюдна тратория: спаначени канелони, талятеле карбонара и едри резени пица. Или пък на иберийското в задимен бар: нестройни редици от тапаси с хамон и пикийо чушчици, паеля валенсиана и сирене манчего.

Какво липсва във всички изброени ситуации освен вашето и нашето присъствие? Чаша подходящо вино. Само че червеното може да натежи над морските храни, а бялото ще се изгуби на фона на острите азиатски подправки и печеното месо. Тук трябва вино, което не е нито твърде масивно, нито твърде леко (както би казала Златокоска, ако беше на възраст да пие), а е точно по мярка. Или с други думи, розе.

И преди да изплуват визии за плоскост, безхарактерност и сладникавост тип разтопен бонбон, нека уточним: сухо розе.

Дълги години розе пиеха или съвсем начинаещите винолюбители (в сладките му версии), или истински посветените в занаята (в сухия му вариант). 
През последните няколко години обаче от лекомислено допълнение към летните жеги това вино успя да се превърне в нещо модерно и търсено, при това и от двете страни на Атлантическия океан. Световното увлечение по сухото розово вино се заражда (къде другаде?) в Южна Франция, която и до днес остава родина на едни от най-качествените му екземпляри. Французите са и сред най-големите му почитатели: днес над една трета от общото количество розе, произвеждано по света, се озовава на техните маси.

Тон за истински качествените сухи розета още от самото начало задава Прованс. Именно там, най-вече в района на Тавел и Бандол, може да бъде открито онова "бледорозово, сухо като кост, копринено меко, с нотки на гарига и оживено от спомена за песни на цикади" вино, както поетично го описва Джансис Робинсън.
Издигането на розето във винената йерархия се дължи отчасти на амбициите на уайнмейкъри като сина на легендата от Бордо Алексис Лишин, Саша. Днес неговото провансалско "Шато д’Есклан" се е превърнало в синоним на сериозното розе, както и в производител на една от най-скъпите бутилки в света, Garrus. По петите му върви и Домейн От, чието Rosé Coeur de Grain се сочи за еталон при сухите розови вина.

Съседните средиземноморски страни също могат да се похвалят с постижения в този винен стил – в Испания това е най-вече регионът Навара (а Бодега Хулио Чивите е особено преуспяла в това отношение), а в Италия това е крайният юг – Пулия, Сардиния и Сицилия, където вулканичните почви около Етна раждат плътни вина розато с характер. Експерименти в правилната посока се правят и отвъд океана, където местните сортове на страни като Австралия и ЮАР добавят допълнителна интрига.

Съчетавайки леката, игрива свежест на белите вина с плодовата дълбочина на червените, розетата удивително добре се вписват в още една, сравнително нова световна тенденция – засиленото търсене на ярки, но по-леки откъм алкохолно съдържание вина. Според Джансис Робинсън те постепенно започват да изместват тежките блокбъстъри на Стария свят, подхождащи идеално за изискани дегустации, но не и за ежедневно наслаждение.

С други думи, пивкостта започва да излиза на мода. Което е добре дошло за розетата – тези вина-хамелеони могат да се нагаждат към практически всеки вкус, преминавайки от ефирна лекота през сочна игривост до плътност, способна да съперничи с тази на някои червени. Освен това те са съвсем user-friendly – обикновено не изискват нито отлежаване, нито декантиране, приветстват охлаждането, но подхождат за целогодишно пиене. И най-важното: намирайки се някъде между белите и червените вина не само по цвят, но и по характер, розетата са освободени от ограниченията на първите по отношение на храната, което ги прави съчетаеми с практически всякакви видове ястия. 

И тъй като изобилието от възможни съчетания може да затрудни избора на конкретно вино към конкретна храна, ето няколко общи насоки, които могат да бъдат от полза. А иначе основната цел при подобни съчетания (както и в живота като цяло) е добрият баланс – независимо дали е изграден от противоположности или сходни вино-хранителни елементи.

"Тежестта" на розовото

Създавани от червени винени сортове, розетата получават цвета си от гроздовите ципи – а заедно с него и известно количество танини. Така че бледите, пъпешово-прасковени розета като правило имат склонност да са по-леки от малиново-ягодовите. Което се разпространява и върху подходящите за тях храни: ако ефирната, често минерално-билкова свежест на първите ще изпъкне добре на фона на по-деликатни ястия като зелени салати, нежни сирена и леки риби тип писия и пъстърва, то вторите ще понесат добре меса на грил и по-люти блюда. 
Идея: сирена с присъствие, тип кабралес с розе от Навара

Лютивина и алкохолни проценти

Незначителна на пръв поглед разлика от 1-2 алкохолни процента в чашата розе може да окаже съществено влияние върху съчетанието й със съдържанието в чинията. Като правило по-лютите ястия изискват алкохолно по-леки вина, за да не се бият вкусово с тях. За щастие повечето розета са именно такива, което ги прави прекрасно допълнение към лютиво-пъстрия хаос на азиатската кухня. Загатнатата сладост на някои от тях пък е дори в състояние да смекчи по-наситените подправки.
Идея: тайландско къри с пиле и зелено чили с розе от пино ноар

Допълващи нюанси

Ягоди, малини, боровинки, диня и цитруси, кайсии и праскови – повечето розета съдържат подобни "сочни" нотки. Провансалските пък са често хладно-минерални, с нюанси на т.нар. гарига или билки от Прованс: розмарин, мащерка, лавандула и хвойна. Ако при съчетаването с храна се подходи буквално и към блюдото се добавят същите плодови или билкови елементи, това може да доведе не до тавтология, а до по-ярък резултат. Допълнителен бонус: добавянето на киселеещи боровинки към бяла риба например, на праскови към билкови свински пържолки, или пък на резенчета диня в салата със сирена ще придаде неочаквана интрига на самите ястия.
Идея: шишчета от сьомга на грил с резенчета червен портокал със сицилианско розе

(Не)желана сладост

Сладостта на едно неопитано розе е трудна за определяне, но според някои тя често се оказва правопропорционална на цвета му. Подобно твърдение не изглежда да има кой знае каква научна основа, но все пак сухите вина наистина като че имат известна склонност към бледност, за разлика от наситеночервените, каквито обикновено са захаросаните произведения на Калифорния, тип "бял зинфандел". И все пак произходът на розето като че ли е по-надежден индикатор за предполагаемата му сладост. Тя от своя страна не бива да се избягва тотално на масата. Едно сладко розе ще допълни добре азиатски ястия с плодове, като например скариди с мангова салса или пък някои сирена.

Идея: марокански тажин с телешко и сушени плодове с охладено калифорнийско розе

...И малко пенливост за разкош

Покрай растящата популярност на розетата неочаквано настъпи и звездният час на розовите пенливи вина (не без усилията на уайнмейкърите от Шампан). Днес някои от тях са дори по-скъпи от традиционните си бели събратя – парадокс, който се приписва по-скоро на успешен маркетинг, отколкото на безкрайната оригиналност на самите пенливи розета. Те обаче се оказват нелоши компаньони на редица храни, като например пернат дивеч, пушени меса и сирена, както и (ако се престрашите) телешко на грил, особено ако е приготвено rare или medium rare. 
Идея: охладена супа от праскови със свежо козе сирене и розе от Шампан 

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  вино, идеи, розе
2 Коментара
  • Profile preview
    Kaloyan Asenov
    22, 34, 25 Януари 2015, 22:34

    Kakvo e "wainmeikari", da ne e tezi, koito pravyat vino, toest suzdateli na vino, s takiva izmisleni chuzdizi otbluskvata inteligentniya chitatel

    ! Оценка
    -1
  • Profile preview
    Нефертити
    21, 53, 26 Март 2014, 21:53

    Розетата не могат да ме съблазнят.

    Предразсъдъците са за ограничените.

    ! Оценка
    -2    +2

Най-четени статии // за Септември

Реклама »