Чудесен пример за това какъв краен продукт може да се получи благодарение на смесването, е конякът. Тази напитка има вековна история, но едва през 1909 е публикуван декрет за района на контролираното наименование Коняк. Според този документ коняк може да се нарича единствено напитката с произход от районите с контролирано наименование Коняк (Cognac), дестилирана и отлежала в същия район с позволените техники.

Става дума за двойна дестилация в меден казан (аламбик) от Шарант и отлежаването в дъбови бъчви, отново като се спазват изискванията за минималния срок. Лозята, които дават материала за производството на френската кехлибарена течност са разположени по двата бряга на Шарант и са разделени на шест района (cru), които оформят концентрични кръгове около град Коняк. Именно съчетаването на тези различни райони са причината за уникалния характер на коняците.

Райони за производството на коняк През 1938 г. са точно определени шестте района (cru), които оформят концентрични кръгове около град Коняк. Grande Champagne - районът, който дава най-фините блендове за коняк Petite Champagne - също район с голям финес Borderies - район, чийто блендове съзряват по-бързо от тези в първите два Fins bois - най-големият район за производство Bons bois - район, където се усещат тероарни вкусове

По технология останала непроменена от ХVІІІ век, дестилирането на коняка в Шарант позволява да се концентрират най-деликатните аромати и вкусове на виното. Конякът се произвежда от специално младо бяло вино, получено основно от сорта юни блан, но също така се използват и коломбар, фол бланш, семийон или монтил. Гроздето се смачква веднага след реколтата и кашата се оставя да ферментира, а около три седмици по-късно се получава слабо алкохолно вино, което не е особено подходящо за пряка консумация. Това е моментът, когато виното се дестилира не един, а два пъти в класическия меден казан с типичната крушовидна форма. Зрелостта си конякът достига по време на дългия престой в дъбовите бъчви.

През това отлежаване алкохолната течност разтваря танините на дъба и добива характерния кехлибарен цвят. За да стане обаче годен за пиене тази eau-de-vie (от фр. вода на живота), извървява дълъг и сложен път. Конякът не се прави от една единствена алкохолна течност, получена от един район, а е резултат от съчетаването на различни дестилати от различни реколти и различни райони, които понякога стигат до 100! Именно в уменията за смесване се крие тайната за уникалния вкус и аромат на коняка. А уникалната способност на технолога по смесването, или maître de chai, е наследена от вековната традиция.

Наследникът на една от най-старите фамилии производители на коняк  Годе - Жан-Жак Годе продължава семейната традиция и вече 11-о поколение поддържа репутацията на коняците Godet. Това е единственият производител, който използва 100% сорта фол бланш, като смесва партиди от петте района в Коняк. Ето какво сподели за изкуството на смесването Жан-Жак Годе, който твърди, че във вените на фамилията му тече повече коняк, отколкото кръв:

"Природата не е съвършена и реколтите не си приличат. За да направиш добър коняк трябва да смесиш дестилати от петте района в Шарант. Ако съчетаете петте района, ще получите балансиран коняк. Една от задачите на смесването е да се справим с лошите реколти. Когато реколтата е лоша, компенсираме с предишната, която е по-добра. Затова обаче са необходими запаси в достатъчни количества, а това много оскъпява производството. Смесването на отделните коняци в Godet се прави от технолога и от мен самия. Не взимаме нито едно решение без да сме напълно съгласни един с друг. Освен това един ден може да сме във форма и да дегустираме по-добре, а на другия ден да сме неспособни. Всеки производител си има своя система за смесване на дестилатите, в зависимост от търсения стил. Ние в Godet правим специфични коняци, които са леки, цветисти и със слаб дървесен характер. Това означава, че не оставяме течността прекалено дълго време в нови бъчви. Тя престоява в тях 1-2 години, а след това я прехвърляме в бъчви на 4-5 години, за да може взаимодействието с танините да става по-бавно. За да получим коняка ни ХО Fine Champagne например смесваме средно 14 различни коняци и за това са ни нужни около два месеца работа! За категорията VSOP смесваме десетина коняци, но времето, което ни е необходимо е същото. Единственото, с което разполагаме, за да постигнем най-добрата комбинация от различните коняци, са носът и устата. Всяка сутрин в продължение на два месеца смесваме и дегустираме. Казвам сутрин, защото това е най-подходящото време, когато устата и носът са най-свежи. Вечерно време сме уморени от заобикалящите ни миризми и аромати".

Класификация на коняците За по-лесно ориентиране в огромното разнообразие от коняци, производителите са въвели специални означения за етикетите. Основната информация, които тези означения дават, е свързана с възрастта и качеството на коняка. Всички указани в класификацията срокове означават, че всеки от вложените в коняка алкохоли е отлежал не по-малко от указаното време. V.S.(Very Special) или *** (Trois Etoiles) - коняци, чиито дестилати са държани в бъчви не по-малко от 2,5 години. V.S.O.P.(Very Superior Old Pale), V.O.(Very Old), Reserve - коняци, чиито дестилати са отлежали не по-малко от 4 години. X.O.(Extra Old), Extra, Napoleon, Hors d'age, Tres Vieux, Vieille Reserve - коняци, чиито дестилати са отлежали в бъчви 6,5 години.