С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Вино

Кварталът на виното

Зорница Маркова-Дунчева
21 Декември 2012, 12:43
Share Tweet Pin it Share

Нямаше да открием квартала на виното, ако не беше Ерик. Приказлив, слаб, симпатичен мъж с прошарена къса коса, очила с тънки рамки и доста приличен английски. Усмихнат, с всички свои гости намира тема на разговор – вината във Франция, храната в Австрия, спорт, джаз, Слънчев бряг. И винаги с чаша вино в ръка.Ерик е бивш банкер, който повече от 20 години е работил на средна мениджърска позиция. Дошъл моментът, когато решил да не се занимава повече с глупости (по Ерик) и се върнал към семейните си корени. Започнал да помага на баща си в правенето на вино – същото, което са работили дядо му и всички прадядовци поколения назад. А в стара наследствена къща отворил винарна. В подземието, отляво бели, отдясно червени, гриживо осветявани, затопляни и изстудявани, лежат бутилките, които Ерик сам подбира. В колекцията преобладават австрийските вина от неговия регион – Weinviertel или "Кварталът на виното": Weinviertel DAC, Velschriesling, Gruener Veltliner, Neuburger, Muslateller, Zweigelt. За да е шарена колекцията, Ерик прави обиколка поне веднъж в годината на любимите си места в Италия, Испания и Франция и носи вино и оттам. 
 
Но истината е горе. Не повече от 6-7 маси от рециклирани материали, осветени от дизайнерска лампа от празни винени бутилки. По рафтовете книги и историите за виното, на фона закачлива джаз музичка, а през прозорците-витрини още две-три маси върху дървена веранда. След нея - градина. Със своя изнесен глас Ерик подава менюто - "това е програмата ни за деня", и препоръчва да започнем с един тънък, лек, свеж Gruener Veltliner.
 
Попаднахме на Ерик случайно, в едно пътуване с кола от Виена за Прага. Бяхме с приятели, които спряха да си напазаруват вино от него. В Австрия доброто вино е навсякъде, а за да спреш на точно определено място, значи е специално. Нямаше как да не се върнем на тази веранда още веднъж. Затова и следващият път беше целенасочен – опознаване на винения квартал. Взехме и колелата, за да е пълноценно пътешествието. 


Малко история

Ерик живее в Пойсдорф, а Пойсдорф е централно място във Weinviertel. Регионът е специален не само заради хубавото вино, което излиза от него. Това е безспорно. Там вино се е правило винаги, още от предиримско време, макар първите писмени доказателства да са от 1334 г. Първата вълна на масово леене на вино е записана през ХIII век. Тогава лозовите насаждения полазват по хълмовете, земеделската земя и горите се превръщат в грозде. През XV и XVI век виното става още по-популярно и дори застрашава региона от глад. Местните не искали да правят нищо друго освен алкохолната напитка. Затова помагали разни благоприятни фактори, като мекият и сравнително стабилен климат например. Селата около Пойсдорф започнали да привличат обеднели земеделци от други региони в търсене на нова прехрана. Стига се дотам, че в края на XVI век било забранено да се садят нови лозя. 
 
През вековете Weinviertel е бил основен износител на вино за региони на територията на днешните Полша, прибалтийските републики и дори Русия. Има един виц, в който се разказва как руският цар Александър I през 1814 г. по пътя си към Виенския конгрес минал през Пойсдорф и останал очарован от напитката на местните. Оттогава започнал да зарежда избата на двореца си с вино от Weinviertel, а пойсдорфчани станали негови официални доставчици. През 2004 г. по повод 300-годишния юбилей на Санкт Петербург от Пойсдорф изпратили поздрав на Русия във формата на бъчва с вино. 
 
По време на управлението на Хабсбургите виното станало пренебрегнат продукт. Усилието на империята било насочено към непрекъснато увеличаване на армията, а това струвало пари. За да се финансира войската, управляващите въвеждали нови и нови данъци. Виното било сред най-често и чувствително облаганите стоки. 
През миналия век настъпили нови промени във виногледането. Въведени били нови, вече модерни техники на засаждане и отглеждане, които предпазвали гроздето от зарази. Започнало да се говори за различни сортове, за качество. 
 
Въпреки че е един от най-големите винени региони на Австрия, кварталът на виното е бил значитело пренебрегван през изминалите години. Той лежи на север от Виена, непосредствено до границата с Чехия, тоест желязната завеса е минавала през него един вид. Преди тя да падне, мястото се е възприемало като мъртвия ъгъл на Европа. Преди 20 години Weinviertel е влязъл в своята нова епоха. 
 
40 километра за един ден
 
За да опознаеш едно място и се впишеш в ограниченията на времето, най-добре е да имаш колело подръка. Виненият квартал е изключително подходящ за подобно упражнение, защото: е приятно хълмист, но не прекалено; както едно време, така и сега климатът продължава да е мек (няма го прочутия виенски вятър, от който ти се доплаква); има поне десетина веломаршрута с перфектна маркировка през лозя, поля и села и най-важното – навсякъде има вино. (То е само за дегустиране. Пиенето го оставяме за вечерта.)
 
Изходната точка е винарната на Ерик. Тя дели една градина с малък мезонет, който сме наели за вечерта. Избрали сме маршрут от около 40 км, които започват и завършват в Пойсдорф и минават през седем други села. Съвсем малка част в началото на трасето е по пътя, по който се движат и автомобилите. Но пък те внимават. След 1-2 км маркировката ни отбива и пуска по черния път на обработваема земя. Разминаваме се с трактор, пропускаме едни забързани колоездачи, влизаме и излизаме от първото село. Някъде след второто пътят ни се превръща в километри почти безкрайни лозови насаждения, подредени по вълнисти хълмове. Следват полетата с рапица и ветрени перки, които този ден си стоят лениво на слънцето. После пак село, отново малко каране по междуградския път, докато не виждаме заветната табелка: колоездач и грозд. Това е сигурен знак, че е време за дегустация. 
 
Навсякъде из този регион има винопроизводители, които са отворени за дегустация по всяко време. Много от тях предлагат и стаи за спане, а в някои може да се седне и за храна. По традиция менюто е изключително семпло: черен хляб върху дървена дъска, един-два колбаса и един-два вида местни сирена. Киселата краставичка да не се забравя. 
 
След чаша зелен велтлинер се качихме на колелата и продължихме да следваме велотабелките. Стреснахме зайци, намалихме, за да пропуснем два фазана, и след няколко часа каране, още няколко села и вече леко припрени, се насочихме обратно към Пойсдорф. 
 
За да наваксат своето "изоставане" от времето на желязната завеса, днес пойсдорфчани и всички винопроизводители от региона полагат усилия, за да се подредят на картата сред най-тачените вина като тези от Вахау или Щирия. Не е достатъчно да правиш само хубаво вино, трябва да умееш да го маркетираш, да привличаш хората и да им предлагаш забавления. Привечер в Пойсдорф ни чакаше приятна изненада. В центъра на селото, на площада, обграден от къщите на местните винари, на сцена до осветената в цветове църква, течеше джаз фестивал. 
 
Приятно уморени, но зажаднели за вино, се отдадохме на програмата на Ерик. А тя включваше: Weinviertel DAC, 2011 Classic на Salon, Gruener Veltliner 2010 "Stoitzenberg" Maurer, Roeschitz и един Weissburgunder 2011 "Nussberg" Studeny от Obermarkersdorf. С виното вървяха две плата – едното със средиземноморски меса и сирена, а другото – с местния еквивалент. За десерт получихме от домашния сладкиш, направен от жена му. Заради виното и Ерик ще повтаряме неговата програма отново.  
 




Сортовете на Weinviertel

До XVIII век не е било обръщано сериозно внимание на винените сортове. За да се постигне по-голямо количество, както в другите региони на Австрия, са се засаждали така наречените масови сортове. Заради по-силната киселинност гроздето е трябвало да престоява по-дълго време в бъчвите и така е придобивало "стар" вкус. Вкусът на пиячите през вековете определено се е променил, тъй като подобно вино днес би било достойно единствено за изхвърляне, разказват местните винари. Тогава "старостта" е била знак за качество. 

Заради по-дългото престояване, виното е било по-слабо алкохолно. Днес напитката се сервира в тънки стъклени чаши и се пие на малки глътки. В миналото се е поглъщало от халби. 

Едва през XVIII век започват да се появяват първите описания на сортове. През 1777 г. се споменава Schwarze Burgunder, който днес се знае в региона като Blaufränkischer и дълго време е бил преобладаващият сорт за червено вино. В първата половина на XIХ век доминира Grüne Muskateller. Зад това име се крие не друго, а виното, с което се асоциира Weinviertel - "Grüne Veltliner". По това време се появява и "Blaue Portugieser". 
Най-разпространеният червен сорт е Zweigelt, който едно време се е наричал Rotburger. 

Share Tweet Pin it Share

Реклама »