С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Новини

Размисли и пости

София Павлова
29 Април 2021, 11:52
Share Tweet Pin it Share

Освен сенна хрема, пролетта носи и Великден. Хубави времена, но, съгласете се, синоним на "празнувам" обикновено е "преяждам". Телевизионните реклами агресивно го напомнят - празниците наближават, изпийте това хапче и вече няма да ви е тежко.

Ако не е преяждане, ще е изхвърляне на храната - и двата варианта са еднакво неприемливи. И тя не е единственото нещо, което изчезва, когато не се изяде: всички ресурси, пари и труд, които се влагат в нейното производство, също се губят. Иначе казано, когато изхвърляме храна, с нея си заминават парите ни, но и земята, и водата и енергията, с които е направена. Всяка година в Европейския съюз се хвърлят средно


около 88 млн. тона храна, което се равнява на 173 килограма на човек.

Преяждането - буквално и на макро ниво, носи и
8% от всички глобални емисии на парниковите газове, причинени от човешка дейност, по данни на Организацията на ООН за прехрана и земеделие.

  • снимка: Unsplash



Ето 5 съвета как да избегнем или намалим изхвърлянето на храна:
Подходете реалистично: хубаво е да планираме предварително колко храна ще ни е необходима спрямо броя хора, с които ще се храним. Следователно, ако очакваме 5 души, няма нужда да готвим за 10. Ако нямате цялото време на света и кухненска везна под ръка, просто отворете онлайн меню на някое любимо заведение и се ориентирайте спрямо техните грамажи.

Фризерът е наш приятел. Гостът също: ако сготвите повече от необходимото, просто изпратете тези, които сте поканили, с кутия за вкъщи. Другият вариант е да замразите останалото количество. Сред вече сготвените храни, които подлежат на замразяване (без това да промени вкусовите им качества), са паста, ориз, супа, нарязан хляб, настъргано сирене, месо (сготвено и сурово). Хубаво е, преди да използвате фризера, да оставите ястието на стайна температура, но за не повече от 2 часа. Това, които не е добре да замаразявате, след като вече е било сготвено, са продукти с високо съдържание на вода (целина, краставици, маруля, репички), картофи, вече изпържени неща и такива с ронлива коричка или покритие от яйца и галета, меки сирена и други млечни продукти. Важно е фризерът да не е претъпкан, за да може въздухът в него да циркулира свободно. Съвет: погледнете ледарката отвъд очевидното ѝ предназначение. Освен лед в нея може да замразявате бульон, песто, доматено пюре, свежи подправки в зехтин и т.н.

  • снимка: Unsplash



Превърнете остатъците в следващ обяд или вечеря: в интернет има редица интересни рецепти за употребата им. Всъщност ястия като гювеч и гулаш тръгват от желанието да се запазят зеленчуци и хляб. Италианците, например, за да спасят стар, но все още годен хляб, създават панцанелата - салата, в която той е основен герой и е напоен със сока на домат и чушка, овалян хубаво в зехтин и подправки.

Позволете на гостите сами да си сложат в чинията, за да преценят количеството, което ще изядат: колкото и да сте гостоприемни, хубаво е да оставите госта сам да прецени. Обикновено в чистосърдечния си стремеж да обгрижим околните се увличаме и сипваме повече от необходимото. На човека отсреща му става неудобно, което завършва в преяждане или тъжно озоваване на продукти в кофата.

Дарете това, което няма да изядете: ако ентусиазмът покрай празниците сериозно ви е подвел в изчисленията, много добър вариант е да дарите останалата храна. Бихте могли да се обърнете към Българска хранителна банка, те ще ви съдействат.

  • снимка: Pexels


Share Tweet Pin it Share

Реклама »