Да пиеш бяло вино е престижно. Може би защото с него едно поколение налага свой вкус. Различен от онзи "с ракийката и салатката".  Поколение, готово да приеме други ценности, може би и поради по-добрите си финансови възможности. Новата мода изглежда така: искам до моя шезлонг на плажа винаги да има бутилка изстудено бяло вино. И две чаши – за мен и за близкия човек. Парвенюшко някак, но пък по-добре показност, отколкото алкохолизъм, нали? Всички, които почитаме Бакхус не можем да не възкликнем "добре свършена работа, Господи!".

От модността до почитта и предпочитането  на български бели вина има малка крачка. Производителите са я направили. Или поне повечето от тях, които работят в масовия сегмент. А "снайперистите" – винарните, които са се прицелили в много качествените вина, вече са хванали и твърдо държат на мушка нива от 88, че дори и 90 точки. Българските винари израснаха. Време е да го направим и ние – потребителите на българско бяло вино. 

И сега – за проблема. Бялото вино, реколта 2012, ще се изпие, но няма да се открои сред останалите като по-добра. Повечето българско бяло вино с етикет от 2012-а за пиене става, но не се откроява. Нещо повече -  много винарски изби искат да забравят проклетата година, в която измръзнаха 200 000 дка лозя.  И  стискат палци белите им вина да се изпият до края на лятото.  Защото след това в бутилките ще има бяла течност, която в много случаи ще влиза в категорията "вино", но с уточнението "нищо особено". 

Вината, реколта 2012 г., които дегустирах,  ме карат да мисля, че ако всеки ден на трапезата ми ще има бяло, то ще бъде по-често от Източна, отколкото от Северна България. А за специални случаи ще си отварям  бутилка от Средногорието и от крайните южни райони на България. Впрочем точно от тези региони има бели вина, които със сигурност ще се развиват добре през следващите две-три години. 

Да пиеш бяло вино е престижно. Може би защото с него едно поколение налага свой вкус. Различен от онзи "с ракийката и салатката".  Поколение, готово да приеме други ценности, може би и поради по-добрите си финансови възможности. Новата мода изглежда така: искам до моя шезлонг на плажа винаги да има бутилка изстудено бяло вино. И две чаши – за мен и за близкия човек. Парвенюшко някак, но пък по-добре показност, отколкото алкохолизъм, нали? Всички, които почитаме Бакхус не можем да не възкликнем "добре свършена работа, Господи!".

От модността до почитта и предпочитането  на български бели вина има малка крачка. Производителите са я направили. Или поне повечето от тях, които работят в масовия сегмент. А "снайперистите" – винарните, които са се прицелили в много качествените вина, вече са хванали и твърдо държат на мушка нива от 88, че дори и 90 точки. Българските винари израснаха. Време е да го направим и ние – потребителите на българско бяло вино. 

И сега – за проблема. Бялото вино, реколта 2012, ще се изпие, но няма да се открои сред останалите като по-добра. Повечето българско бяло вино с етикет от 2012-а за пиене става, но не се откроява. Нещо повече -  много винарски изби искат да забравят проклетата година, в която измръзнаха 200 000 дка лозя.  И  стискат палци белите им вина да се изпият до края на лятото.  Защото след това в бутилките ще има бяла течност, която в много случаи ще влиза в категорията "вино", но с уточнението "нищо особено". 

Вината, реколта 2012 г., които дегустирах,  ме карат да мисля, че ако всеки ден на трапезата ми ще има бяло, то ще бъде по-често от Източна, отколкото от Северна България. А за специални случаи ще си отварям  бутилка от Средногорието и от крайните южни райони на България. Впрочем точно от тези региони има бели вина, които със сигурност ще се развиват добре през следващите две-три години. 

Кой къде е с реколта 2012

• 1
• 2
• 3