Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Ники Боруков е едно от най-приятните изключения, което някак изпъква на иначе сивкавия фон на българското ресторантьорство. Защото, за да превърнеш един ресторант, разположен в индустриалната зона на Пловдив, в храм на кулинарията, се иска нещо повече от умение да готвиш. Може би точните думи тук са страст и упоритост. При това в големи дози. Ники е самоук, никога не е учил готварство в школа. Всичко се случва много случайно, в казармата, където го разпределят в кухнята и там той открива истинското си призвание. После готви в първия италиански ресторант в Пловдив и научава основата от неговия собственик - италианеца Рафаеле. Следва четене на много книги, после няколко други ресторанта, за да попадне най-накрая във "Фадо", където той е практически всичко - и готвач, и доставчик, и мениджър. Ники Боруков споделя, че всеки ден ходи на пазара, за да си избира сам продуктите, а с клиентите си е на "ти", като в едно голямо семейство. От известно време той е член и на Българската асоциация на професионалните готвачи.
Поканихме на разговор трима утвърдени пловдивски ресторантьори: Иво Проданов - собственик на "Хемингуей" и "Скадарлия", Николай Боруков - мениджър и шеф-готвач на "Фадо" и Георги Ташев - собственик на "Хеброс", който стана и наш домакин. Те споделиха пред нас своите виждания за състоянието на ресторантите и кулинарията в своя град, както и за вкусовете на публиката. Изразихме някои негативни впечатления от средното ниво на храната в заведенията, а също и недоумението ни от оскъдицата на добри ресторанти в такова изключително място като Стария град. И мнението, че класните ресторанти в Пловдив са наистина твърде малко. Все пак това е град на панаири, бизнесът се развива и идват все повече чужденци. А има и богати пловдивчани, които пътуват.
Отдавна искахме да се срещнем с художника Димитър Киров и едва ли щеше да ни се удаде по по-подходящ случай от пловдивския брой на "Бакхус". Художникът, известен още като Ди Киро, е бил заедно с Георги Божилов, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Христо Стефанов част от групата творци, т. нар. пловдивска школа в българското изобразително изкуство от 60-те години. Димитър Киров има десетки изложби в България и по света и е носител на много награди и отличия, сред които и ордена на Почетния легион във Франция.
Иво Върбанов е едно от най-интересните и напредничави нови лица в българското вино, което си запазваме правото скоро да ви представим по-подробно. Известен пианист, той живее в Англия, у нас и в Италия, а освен това е изключително сериозен винен ценител. Любовтаnnnnn му към виното е действително много силна и сигурно затова от една година Иво вече притежава собствено лозе; след година-две ще видим първите му плодове.
Какво е общото между Hyatt, InterContinental, Le Meridien, Relais & Châteaux, Marriott и Sun International? Това, че в ресторантите на тези прочути хотелиерски вериги е работил белгийският готвач Патрик Вербрюге, който в момента е екзекютив шеф на Кемпински в Златни пясъци. Разговорът с човек като него може да бъде сравнен с докосването до една жива енциклопедия. Няма да е пресилено, ако кажем, че Патрик Вербрюге е обиколил кажи-речи целия свят и притежава умението да се отнася с уважение и по изключително човешки начин към хората около себе си. Работил е с представители на най-различни култури, но винаги е бил верен последовател на класическата френска кулинарна традиция и не се разделя с готварската книга на Огюст Ескофие, превърнала се в истинска реликва заради многото пожелания и посвещения, изписани по нея от прочути личности, с които се е срещал. Патрик Вербрюге, който е амбасадор на «Ордена на 33-мата белгийски готвачи» (Ordre des 33 Maîtres-Queux de Belgique) и е носител на кралско отличие за заслуги, бе така любезен и отдели време за среща с екипа на "Бакхус".
Катрин Сюар е вече година и половина в София в качеството си на аташе по културното и образователно сътрудничество в Посолството на Франция и директор на Френския културен институт. По време на разговора с нея си затвърдих впечатлението, че тя е изключително непринуден и достъпен човек, който знае много добре какво иска от живота. Сподели още, че би останала още след изтичането на тригодишния й мандат. Когато се отправяхме към мястото, където щяхме да седнем на чаша, Катрин Сюар сподели, че човек трудно забелязваш какво има около него, защото трябва да постоянно да гледа в краката си. Заради дупките по улиците. И все пак хубавото време навън предопредели за начало на разговора ни настъпилата вече пролет и всичко свързано с нея:
Винените барове се размножават бързо-бързо по света, заради съчетанието от добри вина, част от които предлагани на чаша, плюс семпла, но привлекателна кухня. Обичайно образът на винения бар се свързва с малко помещение, задънено в глуха улица, в което атмосферата е по-различна от всеки друг бар или бистро. Може да е най-доброто място за изпиване на чаша-две вино след работа или пък за една спокойна и задушевна вечер. В една космополитна държава каквато са Съединените щати, винените барове са заведения с огромен потенциал и бъдеще. За щастие все повече българи имат не само желание, а и възможности да пътуват в Щатите. Затова предлагаме една обиколка в десет от най-добрите винени барове на огромната американска страна.