Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Карън Макнийл е директор на винената програма на Американския кулинарен институт в Напа вали, Калифорния, и е един от най-големите световни експерти по виното. Наред с много други специализирани книги тя е автор на популярната Wine Bible (Библия на виното).
Години наред подценявах средноевропейската кухня. Винаги съм харесвала средиземноморската храна и цял живот предпочитам риба и морски дарове, паста, домати, патладжани, маслини, зехтин... А към чешката кухня, признавам, имах силни предубеждения. В един дъждовен пражки ден преди двайсетина години търсих четири часа салата и накрая ми сервираха прозрачни резени краставица плуващи свободно в сладникаво-блудкав сос. Обаче с годините проумях, че да кажеш за една национална кухня "отвратителна е, тежка е, нищо не се яде" е, като да твърдиш, че всички французи до един са надменни и арогантни или че англичаните са студени. Петнайсет години по-късно прекарах цяла седмица в чудно красивата чешка столица и разбира се, опитах легендарните "узени коленко", "свичкова с кнедли", "дръшткова полевка", "парки" и какво ли още не. Въпреки че са малко тежички, те са изключително вкусни. Едва след тазгодишното ми юлско пътуване на кинофестивала в Карлови Вари трябва да призная, че коренно промених отношението си към чешката кулинария. От една страна, Чехия си е вече една развита европейска държава и там се усеща влиянието на кулинарната глобализация. Така че навсякъде предлагат богати свежи салати с фини заливки, а и разнообразни ястия от зеленчуци. Изобщо чешката кулинарна култура явно е на изключителна висота и с впечатляващи корени. Факт е, че буквално където и да влезеш, каквото и да си поръчаш, то е приготвено от прекрасни съставки и е изключително вкусно, без претенции за финес. Шницелът с картофено пюре и малки гарнитури - моркови, цвекло или друго, е просто вълшебен. Телешкото е крехко, а сосовете към него - неустоими. И кнедлите са чудни. В случаен ресторант в крайпътно село опитах майсторски приготвена прясна бяла риба. Местното сирене hermelin подобно на камембер, е много добро. И десертите си ги бива - все пак Чехия е била част от Австро-Унгарската империя.
На 3 октомври в Лондон за пръв път се проведе годишна дегустация на български вина, както вече "Бакхус" писа в своя 86 брой. В музея на виното Винополис 12 български компании: "Вила Любимец", "Винпром Русе", "Дамяница", "Домейн Бойар", "Домейн Менада", "Загрей", "Логодаж", "Оряховица", "Сакар", "Тера Тангра", "Тракия Естейт" и "Хан Крум", изложиха свои вина пред търговци и журналисти от Острова. Ето какво написа по повод това събитие Джансиз Робинсън, предизвиквайки противоречиви чувства в българската винена публика:
Те са любима група на няколко поколения. Истинско явление от втората половина на 80-те години, чиято ъндърграунд музика запази своята стойност и въздействие, с тъмната си поезия и композиционна мощ, цели две десетилетия. Творчески двигател беше покойният Митко Воев, изключително духовен и интересен човек. Другите от групата бяха и са не по-малко музиканти, не по-малко творци, не по-малко интересни. Заминаха за Канада с първия порив след 1989. Там свиреха и работеха заедно, кога всички, кога само някои. А тук останаха братът на Воев, Мони, и кибордистката Катя, които също правеха парчета. Сега Крис (китара), Мишо (киборд) и Аля (вокал) се върнаха един по един, и се събраха с Мони и Катя, за да свирят пак. Появиха се като подгряваща група на Depeche Mode и непрекъснато репетират - правят нови парчета, подготвят нов албум, който вероятно ще излезе в началото на есента. Не че не са минали повече от 15 години, но нуждата да правят музика е в душите им, свири им се, зареждат се взаимно. А и имат фенове на възраст от 15 до 50 години. Канада вероятно е направила Мишо, Крисо и Аля по-космополитни и по-търпеливи хора. Всъщност същото се е случило и с Мони и Катя - но тук. Най-хубавото е, че ще се радваме на музиката им - сега.