С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Новини

Големите творци и храната: Франсоа Рабле

Владислав Христов
23 Август 2021, 21:40
Share Tweet Pin it Share

Трудно е да напуснем Италия, особено ако сме се подвизавали в Тоскана, а наш домакин е бил самият Джовани Бокачо. Изключение може да направим единствено за държавата, в която думата cuisine е равнозначна на изкуство - кулинарната кралица Франция! Франсоа Рабле е един от стълбовете на френската литература, истински освободител на словото, той стига дотам, че създава свой собствен "раблезиански език". Тази безподобна смесица от остра социална сатира и човеколюбие няма литературен аналог от Рененесанса, та до наши дни.
Въпреки че през живота си е написал само един роман, епохалния "Гаргантюа и Пантагрюел", Рабле остава завинаги в сърцата на милионите си читатели като веселия лекар, който между пациентите си пише безкрайните истории на своите гротескни персонажи. За да разберем в пълнота героите на романа му, трябва да опознаем типичната за поречието на Лоара атмосфера. Рабле е роден в град Шинон сред тучни ливади, натежали от плод дървета и лозя. Рай на изобилието, наречен от писателя Le jardin de France (Градината на Франция) - регионът, в който през ХVI век са поставени основите на класическата френска кухня.

"Апетитът идва с яденето!", възкликва Рабле.

Той живее с храната, нещо повече - използва я като оръжие, за да осмее недъзите на човешката природа. На всяка втора страница от шедьовъра му присъства описание на някакво ястие. "Агнешки чревца, бутове шунка, пастърми, кървавици, пушени говежди езици, хайвер, наденици и други палещи на вино мезета". Поглъщането като акт е доведен до крайна хипербола, гозбите са в такива огромни количества, достатъчни да отвратят всеки лаком по природа читател. В този смисъл неслучаен е и подборът на основните персонажи - 524-годишният великан Гаргантюа и синът му Пантагрюел, обитаващи фантазната страна Утопия. Двамата са сред най-пиршествените образи в световната литература. Пируването е поставено на пиедестал, а стомахът е всемогъщият им господар.

Вечерите в Утопия са меко казано шокиращи: "Освен обичайните гозби бяха изпечени на шиш шестнайсет бика, три юници, трийсет и две телета, шейсет и три млади козленца, деветдесет и пет овена, триста сукалчета, двеста и двайсет яребици, седемстотин бекаса, четиристотин корнуолски и луденски петела, шест хиляди пилета и още толкова гълъби", поглъщането на всичко това е съпроводено с живописно "оригване, плюене, пърдене, прозяване, храчене, кашляне, хълцукане и кихане".

Използването на натурализми се превръща в неделима част от "раблезианския език",

особено когато авторът реши да изобличава недъзите на религията. Църковните служители са представени като тунеядци и лакомници.

"И надонесоха сума ти печено месце и дебели комати хляб, натопени във вкусната манастирска чорба, и монахът пи ли, пи за свое наслаждение. Трябва да се знае, че монасите не ядат, за да живеят, а живеят, за да ядат: в това е целият смисъл на живота им."

Но в романа освен низки страсти има и много човеколюбие. Светлият образ в творбата е Пантагрюел - пътешественик по дух, уравновесен и мъдър, всестранно развита личност. За разлика от баща си Гаргантюа този симпатичен великан не е отдаден на "поглъщането". Идеята му е да направи света по-добър, а хората малко по-смели и състрадателни. Рабле нарича философията му "пантагрюелизъм". Под нея ясно прозират големите хуманистични идеи на Ренесанса, чийто представител е и големият френски писател. Пантагрюел е мечтател и това го кара постоянно да се въвлича в какви ли не приключения. Той и верният му приятел брат Жан се съюзяват с готвачите, за да разгромят армията на Надениците, предвождана от професора по кулинарното изкуство - Сланинолап. Безспорно един от най-впечатляващите моменти в книгата е срещата на Пантагрюел с месир Гастер (от латински gaster - стомах).

Неговите поданици гастролатрите се прекланят пред своя "стомахомогъщ Бог",

поднасяйки му "овчи яхнии, бахур, говеждо с кисело зеле". Рабле изрежда стотици ястия, показвайки абсурда на разхищението. Гастер и подчинените му - тези отрицателни образи на безсмисленото чревоугодие, са подиграни чрез типичния за автора сарказъм. Геният на Рабле е безпощаден към разпада на човешката същност, а "Гаргантюа и Пантагрюел", няколко века след написването на романа, продължава да бъде пир за читателксите сетива! Ако още не сте го изпитали - причинете си го! Преживяването си заслужава.


Очаквайте следващата ни литературно-кулинарна спирка: Мигел де Сервантес и неговия знаменит идалго Дон Кихот де Ла Манча.

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  автор, литература, писател

Реклама »