Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Не е лесно да облечем в думи усещанията си. Ето защо повечето професионалисти ползват определен речник и езикови рамки (които с годините се променят, разширяват и обновяват). За да навлезете в езика на дегустаторите, е достатъчно да четете по-задълбочено оценките на "Бакхус", където всеки месец е публикуван и кратък речник на дегустационните термини. Ето малко по-подробни езикови похвати, които да ви помогнат да изразите впечатленията си:
Има обаче няколко действия, които докрай остават обгърнати в една загадъчност и превръщат дегустацията на вино в ритуал само за просветени. Към тях се отнасят и най-често задаваните въпроси. Всъщност всичко е много просто и ще се опитаме да ви го докажем.
Първото и най-важно нещо, което трябва да уточним за дегустацията на вино, е следното: това е преди всичко субективен процес. Разбира се, винаги е по-добре, когато имате познания в дадена област. Така е и с виното. Колкото сте по-образован, толкова по-добре. Само че не винаги това е гаранция, че ще ви улесни да се ориентирате в лавинообразното предлагане. Най-добрият начин е да опитвате, да дегустирате. Колкото повече опитвате, толкова повече се образовате и толкова повече удоволствие изпитвате от виното. Изключително важно е да слушате вътрешния си глас, който безпогрешно ви казва "харесва ми, не ми харесва". Овладеете ли този първи урок, вече имате най-стабилната основа, за да се превърнете в бъдещ дегустатор. Иначе има много трикове, отнасящи се до винената дегустация, които ще ви помогнат да добиете по-задълбочени познания и да разберете тази извънредно интересна и сложна биохимична материя.
В най-общи линии виното представлява ферментирал гроздов сок. В този сок има дрожди, има и смачкано грозде, което включва месестата част, семките на плода, а понякога ципата и чепката. Всички тези съставки допринасят за характеристиките на дадено вино. Дъбовите бъчви, в които вината често отлежават, допринасят за допълнителните вкусове като ванилия, подправки, препечено, опушено и т.н. Най-важните съставки на виното ни подсказват къде е отгледано то и как е направено. Тези съставки определят също така вкуса и усещането в устата.
Кухнята на Надя и Филип Арди представлява невероятна смесица от традиции и влияния. Самите те са представители на различни култури и всеки един внася по нещо свое в това, което правят. А освен в живота те са заедно и в ресторанта Le Mascaret, едно нетрадиционно присъствие на кулинарната сцена в Нормандия.
През януари имах щастието и удоволствието да присъствам на забележителен форум. Madrid Fusuion е конгрес (точно така го наричат) за авангардна кулинария. За разлика от другите конгреси, повечето от които се правят с политическа цел (за реклама, за популярност...), идеята на този съвсем не е да бъде комерсиален. Участниците са малко, но са точно онези, за които има смисъл да платят високата такса за участие. Повечето хора около мен бяха готвачи или ресторантьори от цял свят. За четири години съществуване на конгреса наред с демонстратори, които винаги са присъствали (Феран Адриа, Арзак, Берасатеги), организаторите са успели да поканят, общо взето, всички, които се занимават с авангардна кулинария: хора като Хестън Блументал, Марк Вейра, Ерве Тис, Мишел Бра, Пиер Ганьер, както и някои от големите италиански имена.
Едва ли има шеф-готвач, който да бъде сравнен с Ален Дюкас. Или по-точно с империята Дюкас, тъй като действително става дума за необятни мащаби. Зад името на Ален Дюкас има двайсетина ресторанта, пръснати из целия свят, над 500 служители, една от най-престижните кулинарни школи, както за професионалисти, така и за любители-гастрономи, цяло издателство за кулинарни книги, превърнали се в библия за мнозина шеф-готвачи. Изреждането може да продължи още, но не без гвоздея в програмата: Ален Дюкас е единственият шеф-готвач в света с три тризвездни ресторанта.
Мери Гейнър е първата ирландка, която успешно е издържала изпитите на Лондонския институт по виното, а освен това е и сертифициран винен маркетолог по престижната система Wine MBA. Години наред е била асистент-лектор в различни университети. През 2001 г. е избрана измежду 700 интервюирани от целия свят заедно с още десет души за Wine MBA - много сериозни курсове, които се провеждат в бизнес университета в Бордо по мениджмънт във винарството. Нарича себе си "посланик на виното" вместо търговец или консултант. Наистина рядко ще видите толкова позитивно настроен човек, готов да опита, да почувства и да разбере всякакъв вид вино. Биографията й (както и изпитите за дипломата Wine MBA) продължава с множество допълнителни изяви и специализирани курсове по маркетинг на виното из целия свят - в университета в Токио, в "Дейвис", Калифорния, в "Понтифика универсидад католика" в Сантяго, Чили и т.н. Но между всички тези пътувания Бордо остава най-важната спирка в развитието й като винар и като специалист по търговията с вино. Ето защо, когато се завръща в Дъблин, редом с работата си като независим консултант на няколко от най-големите вериги супермаркети, тя в момента е най-търсеният специалист по редки колекционни вина и търгове с вино в Ирландия.
"Кажи ми кой превърна ечемика, вдишания въздух и водата в кон? Дали това пък не е онзи, що превръща коня във пръхтяща пара, във въздишка, в тор?" Любомир Канов, Между двете хемисфери, София, 2002
Белгийската кухня съвсем не се изчерпва с прословутите "миди с пържени картофи", стана ясно след посещението в София на кулинарния майстор Франк Фол, известен като "зеленчуковия шеф". Фол продава ресторанта си Sir Pinnock в Лувен след 17-годишно съществуване и се отдава на консултантска дейност, като едновременно с това е създал и собствена фабрика за зеленчукови сосове. Извън тези си занимания "зеленчуковият шеф" обикаля по света, за да рекламира белгийската кухня. "Никога досега не съм създавал толкова много ястия, споделя Франк Фол. Всяка седмица съм на различно място и се отдавам на готвенето, без да мисля дали ще напълня ресторанта си." Години наред той води радио- и телевизионни кулинарни предавания, пише книги, а в момента завършва петата си книга.
Милан Миланов, собственик на ресторант "Талисман", е само на 33 години и някак си успява да се справя с пет заведения и три деца. Твърди, че не е лесно, но пък си заслужава. Той е от онези космополитни хора, които страшно обичат да пътуват, да експериментират и да рискуват. Смята, че за смелостта има отплата и само хората, които рискуват, печелят. Започва да се занимава с ресторантьорство преди близо шест години, въпреки че първите му стъпки са не толкова плахи, колкото, нека да кажем, заобиколни. Както сам сподели с нас, участието му в първото заведение, с което се захваща, било по-скоро на наблюдател, а отстрани винаги изглежда много лесно да бъдеш ресторантьор... Ето и цялата история.