Списание

• Парижкото възмездие

  Джордж Тейбър
  снимки: Scott Warman, Unsplash 01 Септември 2006, 15:47
  

  През 1976 в Париж се провежда сляпа сравнителна дегустация на френски и калифорнийски вина, която се превръща в историческо събитие за винарския свят. Парижката присъда е колкото безкомпромисна, толкова и неочаквана, дори шокираща: за всеобщо изумление по-добрите вина се оказват калифорнийските. Това се случва във време, когато престижът на френските винари е абсолютен и неоспорим, а на вината от новия свят се гледа, в най-добрия случай, със снизходителна усмивка. Единственият журналист, присъствал на събитието, е Джордж Тейбър от сп."Тайм". В книгата си Judgment of Paris, издадена през 2005 от нюйоркското издателство Scribner и увенчана с кратък предговор от Робърт Мондави, той описва историята на всеки от участниците, както и развоя на това изумително винарско състезание. Откъсът, който ви предлагаме с незначителни съкращения, е в превод на редакцията.Както вероятно сте прочели в бр. 84 на "Бакхус", през май т.г. същите вина, дегустирани тогава, участваха в повторна дегустация, проведена едновременно в Лондон и в Напа вали. След трийсетгодишно развитие върховенството на калифорнийските вина беше още по-убедително. Днес обаче едва ли шокираните от резултата са толкова много.

  Share Tweet Pin it Share

• Десет изби в Напа и Сонома, които не бива да пропускате

  Веселина Маринова
  01 Септември 2006, 15:38

  Навсякъде по света има изби, които са си спечели вечна слава, други се споменават с носталгия, а трети са се наредили в челото на класациите съвсем наскоро. Това, разбира се, важи и за Калифорния, където виненият пазар е изключително динамичен. Истинските ценители умеят да откриват добрите вина дори имената им да са слабо познати. Избите, които Бакхус представя, са на върха в момента заради изключителните им вина от последните реколти. Не сме включили сред тях някои изби легенди за Калифорния, чиито вина винаги са били от класа, но по една или друга причина в последните години не са сред първите. Вината, които изброяваме по-долу, са от реколти след 2000 и са сред най-високо оценените в света.

  Share Tweet Pin it Share

• Пътеводител на изкушения ценител

  Емил Коралов
  01 Септември 2006, 15:30
  Share Tweet Pin it Share

• Винена дестинация: Напа и Сонома

  Вера Петрова
  01 Септември 2006, 15:27
  Share Tweet Pin it Share

• Häagen-Dazs, или успехът на семейната традиция

  Любомир Бояджиев
  01 Август 2006, 19:51
  Share Tweet Pin it Share

• Бирени въпроси

  Емил Коралов
  01 Август 2006, 19:48
  Share Tweet Pin it Share

• Жега!

  Марина Караконова
  01 Август 2006, 19:44
  Share Tweet Pin it Share

• Жан-Жорж Вонгрихтен: Успех по американски, или началото на фюжъна

  Любомир Бояджиев
  01 Август 2006, 19:35
  Share Tweet Pin it Share

• Федерико Кастелучи: Край на глобалното спадане на консумацията, възстановяване на растежа

  Любомир Бояджиев
  01 Август 2006, 13:02

  Международната организация на лозата и виното (OIV) публикува наскоро доклад за световната конюнктура в областта на виното. Основният извод, който може да се направи, е, че намаляването на глобалната консумация е спряло и дори се наблюдава увеличаване средно с 1 милион хектолитра годишно. Овладян е и спадът на консумацията в традиционните производители като Франция, Италия и Испания. В САЩ потреблението продължава да расте с бързи темпове до такава степен, че общото количество се изравнява вече с това на Италия. "Групата на шестте нови износители на вино (Аржентина, Чили, Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия и САЩ) продължава да завладява нови пазари и през 2005 достигна 25,5 % от световния търговски обмен на вино", заяви Федерико Кастелучи, генерален директор на OIV, който отговори и на въпросите на "Бакхус".

  Share Tweet Pin it Share

• Земята на таната

  Юлия КОСТАДИНОВА
  01 Август 2006, 12:54
  Share Tweet Pin it Share

• Лион - град на ръба на баланса

  Людмил Хайдутов
  01 Август 2006, 12:43
  Share Tweet Pin it Share

• Петра Худингс

  Веселина Маринова
  01 Август 2006, 12:39

  Всеки знае, че у нас се снимат всякакви чуждестранни продукции. Но холандско-белгийско-българската копродукция "На сляпо" привлече вниманието ни по две причини. Тя беше първата чужда продукция, която Националният филмов център подкрепи като миноритарен копродуцент. Бе заснета изцяло в България, основно в сградата на едно училище в Полски Тръмбеш. А целият кетъринг на продукцията беше холандски и храната, приготвяна от две сестри майстор-готвачки от страната на лалетата и на гаудата, била като в ресторант на петзвезден хотел. Хората от българския екип бяха силно впечатлени. Оказа се, че в дъното на това гурме отношение към живота, дори и по време на тежкото професионално киноежедневие, стои холандската продуцентка Петра Худингс. На практика целият живот на Петра е протекъл в киното. Родителите й имали собствено кино в Амстердам и от съвсем малка тя развила интерес към филмите, актьорите и изобщо към изкуството. Била на 19 години, когато основали заедно с партньорката й филмовата компания Phanta Vision. Затова, както Петра разказва, нямала време за приятели и връзки. Едва преди около две години се омъжва за своя адвокат и сега имат две чудни руси деца. Продуцентската къща Phanta Vision вече има три съвместни проекта с България. Освен "На сляпо", Петра е копродуцент на два от филмите на режисьорката Иглика Трифонова - "Писмо до Америка" и "Разследване". Била е вече много пъти в България и тъй като има ценителско отношение към добрата храна и към качествените ресторанти, разговорът ни се завъртя най-вече около тези теми.

  Share Tweet Pin it Share

• Айхнер Бернхард

  Веселина Маринова
  01 Август 2006, 12:36
  Share Tweet Pin it Share

• Андре Токев: Импровизации на тема сладолед

  Юлия Костадинова
  01 Август 2006, 12:28
  Share Tweet Pin it Share

• Сладки ледени истории

  Любомир Бояджиев
  01 Август 2006, 12:25
  Share Tweet Pin it Share

• Христо Белев: "Добрият сладолед се прави с любов"

  Веселина Маринова
  01 Август 2006, 12:10

  Христо Белев е шеф-готвач на ресторант Capannina на площад "Народно събрание". Работи там от пет години, а три пъти в годината кара курсове в училището Gambero Rosso в Рим и междувременно е стажувал в много италиански ресторанти. По принцип Capannina се слави с един от най-добрите сладоледи у нас, който по нищо не се отличава от италианския сладолед в родината му. Всъщност за трите ресторанта Capannina сладоледът се прави в работилницата в "Захарна фабрика". Естествено, за тази цел внасят почти всички съставки от Италия. Изключение прави млякото например. Христо смята дори за излишно да казва, че добрият сладолед се получава от качествени продукти. И алтернатива на този факт не съществува. Ваниловият сладолед в Capannina не се прави с есенция, а с натурална ванилия на пръчка. Лешниковият също съдържа истински качествени лешници. Внасят дори италианската коинвертна захар (на принципа на глюкозата).

  Share Tweet Pin it Share

• От ледените хранилища до хладилника

  Любомир Бояджиев
  01 Август 2006, 12:05

  Темата за дългия път на сладоледа не може да бъде изчерпателна, ако не се спомене за "ледените хранилища", които били необходими за съхраняване на готови запаси от лед както през зимата, така и през лятото.

  Share Tweet Pin it Share

• От млякото до готовия сладолед

  Веселина Маринова
  01 Август 2006, 12:00
  Share Tweet Pin it Share

• Сладоледи ексцентрици

  Веселина Маринова
  01 Август 2006, 11:50
  Share Tweet Pin it Share

• За сладоледа сантиментално

  Веселина Маринова
  01 Август 2006, 11:42
  Share Tweet Pin it Share