Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Има преживявания, които човек помни цял живот. Такъв спомен оставя посещението в един от най-добрите ресторанти в света, нюйоркския Per Se на Томас Келер в Манхатън. Per Se бе един от четирите ресторанта в Ню Йорк, които получиха най-високото отличие - три звезди още със стъпването на кулинарния гид "Мишлен" отвъд Атлантика. Трима от четиримата отличени шеф-готвачи са французи, а единственият американец бе именно Томас Келер. Специално за "Бакхус" впечатленията си от този храм на гастрономията в космополитния Ню Йорк сподели Маури Шапиро, любител на добрите ресторанти и познавач на изтънчената кухня.
Задачата да се посочат пурите, които са "най-добрите в света" сама по себе си е неимоверно трудна. Винаги възникват въпроси за това дали е бил почтен изборът, по какви критерии са подбирани участниците в дегустацията и дали в крайна сметка всичко е било наистина анонимно? Доверявайки се напълно на най-авторитетното списание в тази област - американското издание Cigar Aficionado, решихме, че най-безпристрастно е да ви представим техния избор заедно с кратки бележки за това как е била проведена дегустацията и какви са били критериите им за оценка. Първоначалната селекция на финалистите е направена измежду хиляди изпушени "на сляпо" пури, които получават оценка по 100-точковата скала. След това се прави повторна дегустация на останалите до последния кръг и от тях са избрани 25 пури, които са най-добри, за да се пушат в момента. Защото има десетки пури с изключителни качества, но както е и с виното - на някои от тях се налага да отлежават, за да се смекчат. Крайната класация се е оформила не без значение и на съотношението между цена и качество, а и според това доколко е лесно да бъде намерена и закупена съответната пура. Както и в света на вината, и тук най-добрите не са непременно най-скъпите. Цените им варират от 50 до 3 щатски долара. Според Cigar Aficionado тази колекция отразява целия световен пазар на пури и е синтез на най-доброто от него. Надяваме се, че ще бъде полезна и на вас, ако сте запалени пурени ценители.
Джун Йошида е българин от японски произход и без да сбъркаме, можем да кажем, че е сред най-обещаващите млади готвачи у нас. Готви едва от пет години и самият той определя този срок като кратко време за сериозна подготовка. От март 2006 е отново в България след петгодишен престой в САЩ и готви като шеф в bar&diner Brasserie. Готварството става негова професия съвсем случайно (или не толкова). По неговите думи в дома му винаги се е готвило. И понеже баща му е японец, а майка му - българка, той постоянно имал допир с две съвършено различни кухни. Образованието му също няма нищо общо с готварството: все още е студент по история на изкуството. Ето какво сподели той пред "Бакхус" за историята на изкуството, готварското изкуство и някои други въпроси:
Те са любима група на няколко поколения. Истинско явление от втората половина на 80-те години, чиято ъндърграунд музика запази своята стойност и въздействие, с тъмната си поезия и композиционна мощ, цели две десетилетия. Творчески двигател беше покойният Митко Воев, изключително духовен и интересен човек. Другите от групата бяха и са не по-малко музиканти, не по-малко творци, не по-малко интересни. Заминаха за Канада с първия порив след 1989. Там свиреха и работеха заедно, кога всички, кога само някои. А тук останаха братът на Воев, Мони, и кибордистката Катя, които също правеха парчета. Сега Крис (китара), Мишо (киборд) и Аля (вокал) се върнаха един по един, и се събраха с Мони и Катя, за да свирят пак. Появиха се като подгряваща група на Depeche Mode и непрекъснато репетират - правят нови парчета, подготвят нов албум, който вероятно ще излезе в началото на есента. Не че не са минали повече от 15 години, но нуждата да правят музика е в душите им, свири им се, зареждат се взаимно. А и имат фенове на възраст от 15 до 50 години. Канада вероятно е направила Мишо, Крисо и Аля по-космополитни и по-търпеливи хора. Всъщност същото се е случило и с Мони и Катя - но тук. Най-хубавото е, че ще се радваме на музиката им - сега.
През 1976 в Париж се провежда сляпа сравнителна дегустация на френски и калифорнийски вина, която се превръща в историческо събитие за винарския свят. Парижката присъда е колкото безкомпромисна, толкова и неочаквана, дори шокираща: за всеобщо изумление по-добрите вина се оказват калифорнийските. Това се случва във време, когато престижът на френските винари е абсолютен и неоспорим, а на вината от новия свят се гледа, в най-добрия случай, със снизходителна усмивка. Единственият журналист, присъствал на събитието, е Джордж Тейбър от сп."Тайм". В книгата си Judgment of Paris, издадена през 2005 от нюйоркското издателство Scribner и увенчана с кратък предговор от Робърт Мондави, той описва историята на всеки от участниците, както и развоя на това изумително винарско състезание. Откъсът, който ви предлагаме с незначителни съкращения, е в превод на редакцията.Както вероятно сте прочели в бр. 84 на "Бакхус", през май т.г. същите вина, дегустирани тогава, участваха в повторна дегустация, проведена едновременно в Лондон и в Напа вали. След трийсетгодишно развитие върховенството на калифорнийските вина беше още по-убедително. Днес обаче едва ли шокираните от резултата са толкова много.
Навсякъде по света има изби, които са си спечели вечна слава, други се споменават с носталгия, а трети са се наредили в челото на класациите съвсем наскоро. Това, разбира се, важи и за Калифорния, където виненият пазар е изключително динамичен. Истинските ценители умеят да откриват добрите вина дори имената им да са слабо познати. Избите, които Бакхус представя, са на върха в момента заради изключителните им вина от последните реколти. Не сме включили сред тях някои изби легенди за Калифорния, чиито вина винаги са били от класа, но по една или друга причина в последните години не са сред първите. Вината, които изброяваме по-долу, са от реколти след 2000 и са сред най-високо оценените в света.
Международната организация на лозата и виното (OIV) публикува наскоро доклад за световната конюнктура в областта на виното. Основният извод, който може да се направи, е, че намаляването на глобалната консумация е спряло и дори се наблюдава увеличаване средно с 1 милион хектолитра годишно. Овладян е и спадът на консумацията в традиционните производители като Франция, Италия и Испания. В САЩ потреблението продължава да расте с бързи темпове до такава степен, че общото количество се изравнява вече с това на Италия. "Групата на шестте нови износители на вино (Аржентина, Чили, Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия и САЩ) продължава да завладява нови пазари и през 2005 достигна 25,5 % от световния търговски обмен на вино", заяви Федерико Кастелучи, генерален директор на OIV, който отговори и на въпросите на "Бакхус".
Всеки знае, че у нас се снимат всякакви чуждестранни продукции. Но холандско-белгийско-българската копродукция "На сляпо" привлече вниманието ни по две причини. Тя беше първата чужда продукция, която Националният филмов център подкрепи като миноритарен копродуцент. Бе заснета изцяло в България, основно в сградата на едно училище в Полски Тръмбеш. А целият кетъринг на продукцията беше холандски и храната, приготвяна от две сестри майстор-готвачки от страната на лалетата и на гаудата, била като в ресторант на петзвезден хотел. Хората от българския екип бяха силно впечатлени. Оказа се, че в дъното на това гурме отношение към живота, дори и по време на тежкото професионално киноежедневие, стои холандската продуцентка Петра Худингс. На практика целият живот на Петра е протекъл в киното. Родителите й имали собствено кино в Амстердам и от съвсем малка тя развила интерес към филмите, актьорите и изобщо към изкуството. Била на 19 години, когато основали заедно с партньорката й филмовата компания Phanta Vision. Затова, както Петра разказва, нямала време за приятели и връзки. Едва преди около две години се омъжва за своя адвокат и сега имат две чудни руси деца. Продуцентската къща Phanta Vision вече има три съвместни проекта с България. Освен "На сляпо", Петра е копродуцент на два от филмите на режисьорката Иглика Трифонова - "Писмо до Америка" и "Разследване". Била е вече много пъти в България и тъй като има ценителско отношение към добрата храна и към качествените ресторанти, разговорът ни се завъртя най-вече около тези теми.