Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Избата на Паскал Жоливе е една от най-младите и най-динамичните в Долината на Лоара, а самият Паскал е сред най-известните биопроизводители на вино във Франция. Специалитет на Maison Pascal Jolivet са вината от Sancerre и Pouilly Fumé, които присъстват в най-добрите ресторанти не само във Франция, а и по целия свят.
Александър Велянов е единственият от представените тук уайнмейкъри, който е присъствал многократно на страниците на "Бакхус". И макар че в момента, в който подготвяхме този материал Сашо физически отсъстваше от България (както всяка година по това време, той винифицира поредната си реколта вина в Австралия, където кампанията е в разгара си), той се съгласи да отговори на въпросите ни по имейл. Това е причината да го няма и на общите снимки. Ще го представим накратко за читателите ни, които не познават неговата самобитна личност. Както споменахме, Александър Велянов прекарва половината от времето си в Австралия, за да прави вино. За 33-те си години той може да предизвика благородна завист у много винари, а пък ние получихме порицание от него, задето все още го смятаме за млад винар. Ще разберете защо след малко. Сашо разказва, че се е запалил по винопроизводството като дете и още пази спомена за шума от бутилки, които се движат по бутилиращата линия и за хората в бели престилки, които правят нещо с тях. Решава твърдо, че ще се отдаде на виното когато е на 16, а днес вече има 21 гроздобера зад гърба си.
Димитър Грозев е шеф на екипа от технолози в изба "Тера Тангра". Избата, в която тази година спокойно можем да кажем, че се ляха награди и вино. Те обраха всички международни отличия от всевъзможни конкурси по света. Освен това станаха носители на "Златен ритон" на "Винария 2008" в категорията "Червени вина - стари реколти" за своето мерло, партида 0106М. Митко Грозев е завършил техникума по хранително-вкусова промишленост в Пловдив и е свързан с производството на ферментационните продукти. Това е причината за неговото решение да кандидатства не друго, а технология на виното. Признава с усмивка, че както при всеки българин, така и при него първите срещи с виното са били в домашна атмосфера. Но истински го запалил фактът, че виното е продукт, в който човек влага много идеи и творчество. Помага да се изяви потенциала на самия човек, който стои зад направата на една бутилка. "Професията на винаря ти позволява да твориш", споделя той.
Пламен Козарев е шеф енологът на винарско имение "Санта Сара". Започва да се занимава с вино напълно случайно, без дори да знае, че това ще се превърне в негова професия за цял живот. Всичко се дължи на познанството му с Ивайло Геновски и Димитър Димитров, с които започва да работи през 2001 година - първата реколта на избата. Заедно с караваните, постепенно превърнали се в символ на "Санта Сара", Пламен прави първите си стъпки в проекта и във виното изобщо. Казва, че Иво Геновски го е запалил още с гроздобера на първата реколта. От негови приятели и помощници, Пламен и Димитър се превръщат във водещи фигури. Откакто преди няколко месеца Митко Димитров напусна избата, Пламен Козарев е начело на екипа, който разработи емблематичните вина под марките Santa Sarah, Privat, BIN-овете 40, 41, 42 и 44, Ивайло Геновски и Black C.
Димитър Докузанов е наследник на прочутия панагюрски род Докузанови,родственици на Райна Княгиня. Предците му стават най-известните колбасари на София - успяват да разбият чешкия монопол в началото на XX век със суперкачествена собствена продукция и отварят най-популярната колбасарница в центъра на София. Но това е една отделна и твърде интересна история, на която друг път ще отделим време. Свързана е с един от героите на настоящата тема дотолкова, доколкото Митко Докузанов всъщност е трябвало да избира между месарството, като част от семейната традиция, и винарството, което му било по сърце. Споделя, че виното избрал по естествен начин, когато като момче помагал една реколта на дядо си да направят домашно мерло и розе. Виното се получило толкова добре, че сякаш предопределило занаята му. След като практически обиколи България и работи за различни изби, днес Димитър е намерил своето място в новата изба Rumelia в родното му Панагюрище.
Иван и Свилен Кисьови без съмнение са сред най-колоритните млади уайнмейкъри у нас. Не само защото са близнаци, а и заради отличната им работа в избата. Публиката ги познава задочно чрез вината им от "Катаржина". И ако досега евентуално сте се чудили за значението на една от най-успешните марки на винарната - Twins(близнаците), то сега вече сте наясно как се е родила идеята за купажите между двата клона шардоне (Twins бяло) и двата клона каберне совиньон (Twins червено). Самите близнаци Иван и Свилен изключително много си приличат и понякога разговорът с тях може да е доста стряскащ - имате усещането, че разговаряте с един човек - единият започва изречението и още преди да е ясно каква е основната му идея, другият вече го завършва в пълен синхрон. Това обаче е само едната страна на медала. Другата, и в случая по-важна за нас, е фактът, че те се занимават с вино буквално от няколко години (започват работа в "Катаржина" през 2006 г., веднага след като завършват в Пловдив технология на виното), а вината им вече получиха широко признание. Вярно, те са заети в една от най-силните изби в момента, което несъмнено помага, но не става без щедрата щипка талант, която притежава всеки един от двамата братя.
Главният винар на "Дамяница" Иво Тодоров започва да се занимава с вино по необичаен начин. Бил е запален от малък, но, както сам казва, доста аматьорски, без никакви познания. Първите си стъпки прави през 1998 г., когато Филип Харманджиев стартира във винопроизводството. Дотогава Иво нямал идея, че ще работи като винар. По това време той вече е завършил Биологическия факултет на Софийския университет, специалност биотехнологии, и вярва, че ще разработва лекарства и козметика до края на живота си. Тогава Филип му задава няколко въпроса, свързани с биохимичните процеси във виното. Така Иво се озовава в "Дамяница", за да помогне на своя приятел временно, остава няколко месеца по време на първата кампания, и така... до днес. След 10 години той вече е главният уайнмейкър на най-големия производител в Югозападна България.
От пет години Светлозар Джуров работи като технолог в "Беса Валей Уайнъри" в Огняново, а от скоро е главен технолог. Това говори много на ценителите на тяхното вино - Enira. Светлозар може да говори за виното и за сложните биохимични процеси в него с часове. Казва, че още като ученик, преди да започне да следва в Института по хранителни технологии в Пловдив, проявявал интерес към превръщането на гроздовия сок във вино. Причината да стане уайнмейкър е изключително тривиална, признава той: обича да прави вино, намира го за нещо уникално и вълнуващо. Исторически виното е свързано с България още от времето на траките, което е другият аспект от влечението на Светльо към божествената, Бакхусова напитка.
Да събереш осем български винари на едно място по принцип не е лека задача, а когато прибавиш към това и факта, че са пръснати в различни краища на страната (и света, всъщност), мисията става особено сложна.
По-поетичните дегустатори казват, че виното е толкова живо, колкото и човекът. Ако бъде докоснато внимателно, то ще отговори с още по-внимателно докосване и само в резултат на тази взаимна интимност могат да се зародят съответните асоциации. Вероятно затова дегустацията е строго индивидуален акт.
Едва ли има някой, който да не е чувал за пивоварските традиции на Словакия. Със сигурност обаче са по-малко онези, които имат представа от словашките вина. Географското положение на страната определя и характера на местните вина, които се произвеждат от сортове познати и в съседните Австрия и Унгария.
Любопитният читател вероятно знае повече или по-малко за токайското вино - за това, че Токай е област в Унгария и че само тя има права върху името; за благородната плесен (botrytis cinerea), която оформя още по-благородния му характер; за кехлибарения цвят, уникалната сладост и т.н. Темата днес обаче не е за спецификата на самото вино, нито пък за "обезглавяването" в преносен смисъл - тогава, когато сте злоупотребили с него и се чудите на сутринта къде е брадвата. Темата е за токайското и за ролята му в историите на 18 век. Истории, в които въображение и реалност се преплитат.
По време на срещите си с преди изборите през 2007 г. френският президент Никола Саркози обеща на винарите и лозарите, че ще преразгледа т. нар. закон "Евен". Става дума за текст от 1991 г., който силно ограничава рекламата на виното в рамките на борбата с алкохолизма. През пролетта на 2007 Саркози, че иска да превърне виното от "от обвиняем в продукт на тероара".
С настъпването на пролетта няколко скандала разбуниха винарските среди в Европа. Централно място в тези пролетни бури заема Италия. Бомбата бе пусната от италианския седмичник L'Espresso, който съобщи в началото на април, че най-малко 70 млн литра опасно за здравето вино е било произведено и пуснато на пазар.
Виното е неизчерпаема тема и е хубаво човек да има конкретна цел, когато посещава винена област. Иначе е голяма опасността да се попадне във "виновъртежа" на непрекъснато, безцелно и уморително трамбоване от изба на изба и дегустиране на всякакъв тип и класа вина. Това, което ме интересуваше при последното ми посещение, беше сравнителният винен анализ "САЩ - Европа" и дали изобщо въпросът "Кой се справя по-добре с крайната цел да продава добри вина на доволни клиенти?" може да има еднозначен отговор.
Приключи поредната "Винария". След преосмислянето на многобройните впечатления от нея, които в края на краищата май не бяха толкова многобройни, нито нови, е време и за споделянето им. Накратко ще ви запозная с личните си впечатления от едно от събитията в т. нар. делова програма на изложението. Отварям скоба: успоредната/делова програма трябва сериозно да се модернизира със събития за потребителите като дегустации, семинари, вечери и т.н. Кръглата маса за българското земеделие и усвояването на средствата от европейските фондове е нещо прекрасно, но е необходимо да се дискутира и общува активно и с потребителя.
Австрийската столица и българската история не са чужди една на друга. Дали заради династията Кобург, заради най-близкото по географски признак място, което българинът свързва с красивото и луксозното или заради дългите години, през които бяхме убедени, че "австрийците са построили социализма", но е факт, че повечето от нас се чувстват във Виена по-комфортно, отколкото в Париж.
Трудно е да се опише първото впечатление от Бордо. За нас то бе в 3:00 през нощта. Гледката е едновременно романтична и красива. Реката Гарона, покрай която минаваме, е една светлинна феерия и ни пленява от пръв поглед. Изненадите следват една след друга. Настаняват ни до единствения музей на виното в Бордо. Той е разположен в сърцето на Медок (Médoc), Мулис (Moulis), в изби на винарската фамилия Дурт - производител и търговец на вина от 1891 г.
Винарските избите разказват цели истории. Най-успешните от тях са проектирани от хора влюбени във виното и неговия свят. Техните сгради ясно показват връзката си с виното, както и с природата наоколо, с духа на конкретното място, с тероара. Пиенето на голямо вино е изживяване свързано с интригуващи истории или географски подробности. Голямата архитектура на виното превежда това на визуален език.
Преди време на страниците на "Бакхус" стана дума за трудната връзка между езика и виното, като в ролята на посредник разгледахме метафорите. Оказа се, че благодарение на тях усещанията ни могат да бъдат описани и споделени в един поетичен и културен разговор за виното изобщо. Това, което правят метафорите в езика, се изпълнява от образите в живописта и фотографията. Така в света на изобразителното изкуство виното се оказва също толкова интересна тема, както в литературата и философията. Нагласата, която лежи в основата както на говоренето, така и на изобразяването на виното е, че човекът се среща с него не само на полето на обонянието и вкуса си. В тази среща (уникална за всеки един от нас) значение имат всичките ни сетива и цялостното преживяване за света, в което основна роля играят както езикът на който говорим, така и времето, в което живеем.