Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Винарските избите разказват цели истории. Най-успешните от тях са проектирани от хора влюбени във виното и неговия свят. Техните сгради ясно показват връзката си с виното, както и с природата наоколо, с духа на конкретното място, с тероара. Пиенето на голямо вино е изживяване свързано с интригуващи истории или географски подробности. Голямата архитектура на виното превежда това на визуален език.
Преди време на страниците на "Бакхус" стана дума за трудната връзка между езика и виното, като в ролята на посредник разгледахме метафорите. Оказа се, че благодарение на тях усещанията ни могат да бъдат описани и споделени в един поетичен и културен разговор за виното изобщо. Това, което правят метафорите в езика, се изпълнява от образите в живописта и фотографията. Така в света на изобразителното изкуство виното се оказва също толкова интересна тема, както в литературата и философията. Нагласата, която лежи в основата както на говоренето, така и на изобразяването на виното е, че човекът се среща с него не само на полето на обонянието и вкуса си. В тази среща (уникална за всеки един от нас) значение имат всичките ни сетива и цялостното преживяване за света, в което основна роля играят както езикът на който говорим, така и времето, в което живеем.
Дали ресторантите, които вдигат цените на виното, правят услуга на клиенти си?
За нас, дегустаторите на вино, това че се адаптираме към местните условия в някои отношения е добре. Когато дегустираш в Бургундия трябва да свикнеш с мрака на типичната изба в Кот д’Ор. В Бордо е важно да можеш да разкриваш изисканите тайни около всяко шато. В Австралия е от съществено значение да можеш да дегустираш при сравнително високи температури, а в Калифорния понякога се налага да се абстрахираш от миризмата на секвоя. (Не съм сигурна, че е точно секвоя, но на западното крайбрежие за строежа на къщи и винарни се използва един определен вид дърво, чиято миризма е толкова непозната за мен, че единствено мога да я сравня с миризмата на нещо гранясало).
На тази разходка ме поведе Одил Мизери, която работи за компанията M. Chapoutier. Позицията й е регионален експортен мениджър за континентална Европа (това ще рече цяла Европа без Обединеното кралство и Скандинавските страни) и се занимава с това вече две години и половина, макар че самата тя предпочита да не използва думата "компания" и много по-често говори за фирмата си като за "къща" (подобно големите винарски къщи в Шампан и Коняк). Преди това тя сподели, че се е занимавала с продажба на бургундски вина: в този бранш е повече от 15 години.
Деница и Джун Йошида са млади шеф готвачи, завършили кулинарната академия Cordon Bleu в Орландо (Флорида). Заминават от България като студенти по история на изкуствата на летни бригади в САЩ, но остават да работят в различни ресторанти и така решават да променят посоката на професионалното си развитие и да се отдадат на кулинарията. След завръщането си в България, Деница стартира в "Капитан Кук" като суши шеф, на базата на, както тя се изразява, "не чак толкова голям опит, натрупан в Америка в един суши бар". Джун пък започва в Bar&dinner Brasserie, където работи и до днес, и печели признанието на публиката и "Бакхус" с наградата за "Най-добър bar&dinner" в конкурса "Ресторант на годината 2006". Свързан е със суши от дете, тъй като е син на баща японец и майка българка.
За Иван Пастухов може да се говори извънредно много. Срещата с него винаги преминава крайно интересно и приятно, защото той може с часове да ви разказва хиляди истории за своя живот, за търсенето на истински неща, за бургундското вино, за Хималаите. Той е многопосочна личност: превел е няколко книги, между които "Авантюра на съзнанието" за Шри Оробиндо. Заминава се с фотография, снимал е в над 25 страни по целия свят, прекарал е 20 години от живота си като търговец на бургундски вина и обича да казва, че няма нищо по-хубаво от свободното време. В България е съдружник в компанията Vinexellence, вносител на едни от най-добрите френски вина на нашия пазар.Срещнахме се малко преди да замине за Северната част на Албания.