Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Иван и Свилен Кисьови без съмнение са сред най-колоритните млади уайнмейкъри у нас. Не само защото са близнаци, а и заради отличната им работа в избата. Публиката ги познава задочно чрез вината им от "Катаржина". И ако досега евентуално сте се чудили за значението на една от най-успешните марки на винарната - Twins(близнаците), то сега вече сте наясно как се е родила идеята за купажите между двата клона шардоне (Twins бяло) и двата клона каберне совиньон (Twins червено). Самите близнаци Иван и Свилен изключително много си приличат и понякога разговорът с тях може да е доста стряскащ - имате усещането, че разговаряте с един човек - единият започва изречението и още преди да е ясно каква е основната му идея, другият вече го завършва в пълен синхрон. Това обаче е само едната страна на медала. Другата, и в случая по-важна за нас, е фактът, че те се занимават с вино буквално от няколко години (започват работа в "Катаржина" през 2006 г., веднага след като завършват в Пловдив технология на виното), а вината им вече получиха широко признание. Вярно, те са заети в една от най-силните изби в момента, което несъмнено помага, но не става без щедрата щипка талант, която притежава всеки един от двамата братя.
Главният винар на "Дамяница" Иво Тодоров започва да се занимава с вино по необичаен начин. Бил е запален от малък, но, както сам казва, доста аматьорски, без никакви познания. Първите си стъпки прави през 1998 г., когато Филип Харманджиев стартира във винопроизводството. Дотогава Иво нямал идея, че ще работи като винар. По това време той вече е завършил Биологическия факултет на Софийския университет, специалност биотехнологии, и вярва, че ще разработва лекарства и козметика до края на живота си. Тогава Филип му задава няколко въпроса, свързани с биохимичните процеси във виното. Така Иво се озовава в "Дамяница", за да помогне на своя приятел временно, остава няколко месеца по време на първата кампания, и така... до днес. След 10 години той вече е главният уайнмейкър на най-големия производител в Югозападна България.
От пет години Светлозар Джуров работи като технолог в "Беса Валей Уайнъри" в Огняново, а от скоро е главен технолог. Това говори много на ценителите на тяхното вино - Enira. Светлозар може да говори за виното и за сложните биохимични процеси в него с часове. Казва, че още като ученик, преди да започне да следва в Института по хранителни технологии в Пловдив, проявявал интерес към превръщането на гроздовия сок във вино. Причината да стане уайнмейкър е изключително тривиална, признава той: обича да прави вино, намира го за нещо уникално и вълнуващо. Исторически виното е свързано с България още от времето на траките, което е другият аспект от влечението на Светльо към божествената, Бакхусова напитка.
Да събереш осем български винари на едно място по принцип не е лека задача, а когато прибавиш към това и факта, че са пръснати в различни краища на страната (и света, всъщност), мисията става особено сложна.
По-поетичните дегустатори казват, че виното е толкова живо, колкото и човекът. Ако бъде докоснато внимателно, то ще отговори с още по-внимателно докосване и само в резултат на тази взаимна интимност могат да се зародят съответните асоциации. Вероятно затова дегустацията е строго индивидуален акт.
Едва ли има някой, който да не е чувал за пивоварските традиции на Словакия. Със сигурност обаче са по-малко онези, които имат представа от словашките вина. Географското положение на страната определя и характера на местните вина, които се произвеждат от сортове познати и в съседните Австрия и Унгария.
Любопитният читател вероятно знае повече или по-малко за токайското вино - за това, че Токай е област в Унгария и че само тя има права върху името; за благородната плесен (botrytis cinerea), която оформя още по-благородния му характер; за кехлибарения цвят, уникалната сладост и т.н. Темата днес обаче не е за спецификата на самото вино, нито пък за "обезглавяването" в преносен смисъл - тогава, когато сте злоупотребили с него и се чудите на сутринта къде е брадвата. Темата е за токайското и за ролята му в историите на 18 век. Истории, в които въображение и реалност се преплитат.
По време на срещите си с преди изборите през 2007 г. френският президент Никола Саркози обеща на винарите и лозарите, че ще преразгледа т. нар. закон "Евен". Става дума за текст от 1991 г., който силно ограничава рекламата на виното в рамките на борбата с алкохолизма. През пролетта на 2007 Саркози, че иска да превърне виното от "от обвиняем в продукт на тероара".
С настъпването на пролетта няколко скандала разбуниха винарските среди в Европа. Централно място в тези пролетни бури заема Италия. Бомбата бе пусната от италианския седмичник L'Espresso, който съобщи в началото на април, че най-малко 70 млн литра опасно за здравето вино е било произведено и пуснато на пазар.
Виното е неизчерпаема тема и е хубаво човек да има конкретна цел, когато посещава винена област. Иначе е голяма опасността да се попадне във "виновъртежа" на непрекъснато, безцелно и уморително трамбоване от изба на изба и дегустиране на всякакъв тип и класа вина. Това, което ме интересуваше при последното ми посещение, беше сравнителният винен анализ "САЩ - Европа" и дали изобщо въпросът "Кой се справя по-добре с крайната цел да продава добри вина на доволни клиенти?" може да има еднозначен отговор.
Приключи поредната "Винария". След преосмислянето на многобройните впечатления от нея, които в края на краищата май не бяха толкова многобройни, нито нови, е време и за споделянето им. Накратко ще ви запозная с личните си впечатления от едно от събитията в т. нар. делова програма на изложението. Отварям скоба: успоредната/делова програма трябва сериозно да се модернизира със събития за потребителите като дегустации, семинари, вечери и т.н. Кръглата маса за българското земеделие и усвояването на средствата от европейските фондове е нещо прекрасно, но е необходимо да се дискутира и общува активно и с потребителя.
Австрийската столица и българската история не са чужди една на друга. Дали заради династията Кобург, заради най-близкото по географски признак място, което българинът свързва с красивото и луксозното или заради дългите години, през които бяхме убедени, че "австрийците са построили социализма", но е факт, че повечето от нас се чувстват във Виена по-комфортно, отколкото в Париж.
Трудно е да се опише първото впечатление от Бордо. За нас то бе в 3:00 през нощта. Гледката е едновременно романтична и красива. Реката Гарона, покрай която минаваме, е една светлинна феерия и ни пленява от пръв поглед. Изненадите следват една след друга. Настаняват ни до единствения музей на виното в Бордо. Той е разположен в сърцето на Медок (Médoc), Мулис (Moulis), в изби на винарската фамилия Дурт - производител и търговец на вина от 1891 г.
Винарските избите разказват цели истории. Най-успешните от тях са проектирани от хора влюбени във виното и неговия свят. Техните сгради ясно показват връзката си с виното, както и с природата наоколо, с духа на конкретното място, с тероара. Пиенето на голямо вино е изживяване свързано с интригуващи истории или географски подробности. Голямата архитектура на виното превежда това на визуален език.
Преди време на страниците на "Бакхус" стана дума за трудната връзка между езика и виното, като в ролята на посредник разгледахме метафорите. Оказа се, че благодарение на тях усещанията ни могат да бъдат описани и споделени в един поетичен и културен разговор за виното изобщо. Това, което правят метафорите в езика, се изпълнява от образите в живописта и фотографията. Така в света на изобразителното изкуство виното се оказва също толкова интересна тема, както в литературата и философията. Нагласата, която лежи в основата както на говоренето, така и на изобразяването на виното е, че човекът се среща с него не само на полето на обонянието и вкуса си. В тази среща (уникална за всеки един от нас) значение имат всичките ни сетива и цялостното преживяване за света, в което основна роля играят както езикът на който говорим, така и времето, в което живеем.
Дали ресторантите, които вдигат цените на виното, правят услуга на клиенти си?
За нас, дегустаторите на вино, това че се адаптираме към местните условия в някои отношения е добре. Когато дегустираш в Бургундия трябва да свикнеш с мрака на типичната изба в Кот д’Ор. В Бордо е важно да можеш да разкриваш изисканите тайни около всяко шато. В Австралия е от съществено значение да можеш да дегустираш при сравнително високи температури, а в Калифорния понякога се налага да се абстрахираш от миризмата на секвоя. (Не съм сигурна, че е точно секвоя, но на западното крайбрежие за строежа на къщи и винарни се използва един определен вид дърво, чиято миризма е толкова непозната за мен, че единствено мога да я сравня с миризмата на нещо гранясало).
На тази разходка ме поведе Одил Мизери, която работи за компанията M. Chapoutier. Позицията й е регионален експортен мениджър за континентална Европа (това ще рече цяла Европа без Обединеното кралство и Скандинавските страни) и се занимава с това вече две години и половина, макар че самата тя предпочита да не използва думата "компания" и много по-често говори за фирмата си като за "къща" (подобно големите винарски къщи в Шампан и Коняк). Преди това тя сподели, че се е занимавала с продажба на бургундски вина: в този бранш е повече от 15 години.